Промените в Семейния кодекс за споделено родителство застрашават доброто на децата. Тази категорична оценка поставя експертният анализ на адв. Ростислава Жекова, член на УС на Движение Българско Семейство и адвокат по семейно и наследствено право.
На първо място, с предложения законопроект, в чл. 1 от СК, за първи път в нашето законодателство се въвежда съвместното съжителство с термина „семеен живот“. Не се дава дефиниция на този термин, посочва тя.
Така в неуточненото приложно поле могат да се включат всички форми на съвместно съжителство. Конституцията постановява, че бракът е съюз между мъж и жена. В нея няма ограничения за семеен живот. Това отваря възможност за полиандрия, полигамия и хомосексуализъм. В текста не се уточнява какво е „семеен живот“ и кога той е налице между страните. Затова всички изброени форми могат да се узаконят.
Вносителите добавят текст в чл. 59, ал. 2. При раздяла двама родители могат да подпишат споразумение за отглеждането и възпитанието на непълнолетните си деца. Подписите и съдържанието се заверяват нотариално. Съдът не утвърждава това съдържание.Така се създава дискриминация срещу двойките, които са сключили брак. За тях чл. 59, ал. 1 изисква съдебно утвърждаване. Нарушава се принципът от чл. 2, т. 5: „равенство на родените в брака, извън брака и на осиновените деца“.
Сегашният режим на съдебно утвърждаване действа като държавна гаранция за законност, справедливост и обоснованост. Съдът прави щателна преценка и гарантира, че никоя страна не е под натиск. Новата ал. 2 занижава защитата на децата, родени от родители без брак. Въвежда несигурност за правното им положение. Това е в противоречие с принципа за „особена закрила на децата“ по чл. 2, т. 4.
На второ място, проектът създава нов чл. 58а „Съдържание на родителска отговорност“. В ал. 1 пише, че „родителската отговорност се носи съвместно от двамата родители, независимо дали живеят заедно или разделени“. Не е описано какво включва тази отговорност. Не се обяснява с какво тя се различава от действащия термин „родителски задължения“ в чл. 122.
Настоящият текст е:
„Чл. 122. (1) Носител на родителски права и задължения по отношение на ненавършилите пълнолетие деца е всеки родител.
(2) Родителите имат равни права и задължения, независимо дали са в брак.
(3) Съпругът на родителя е длъжен да съдейства на родителя при изпълнение на неговите задължения.“
Предлаганите ал. 2 и ал. 3 на чл. 58а влизат в колизия с чл. 123, ал. 1, както в сегашната, така и в предложената редакция. Чл. 123, ал. 1 гласи, че „родителските права и задължения се упражняват в интерес на детето от двамата родители заедно и поотделно“.
Днес често децата се отглеждат от един родител, а другият е в чужбина. Новата ал. 2 ще доведе до случаи, в които дете може да остане незаписано в училище, без лечение или извънкласни занимания, защото отсъстващият родител не е оставил пълномощник. Това накърнява правата на детето на образование, лечение и развитие.
На трето място, действащата уредба не фиксира минимум и максимум за режим на лични контакти. Законодателят е оставил това на съда. Съдът обсъжда всички факти и решава в интерес на детето.
Съдебната практика следва моделите, зададени от психиатри. Тя цели сигурна среда и стабилни модели на поведение. Практиката познава три режима: стандартен, стеснителен и разширителен. Решението идва след експертни оценки и социален доклад. Всеки случай е индивидуален. Затова режимът трябва да се определя от съда.
Съдът проверява всеки казус и при обжалване делото стига до троен състав. Това гарантира най-добрия интерес на детето.
Новите текстове в чл. 58а, ал. 4 и чл. 59, ал. 7 ще задължат съда да присъжда поне 127 дни контакти годишно, ако няма заплаха за детето. Този срок включва учебно време и създава проблем, когато родителите живеят далеч. За кърмачета такъв режим е немислим.
Четвърто, в чл. 59, ал. 4 законодателят споменава „съвместно упражняване“ и „съвместно споделено родителство“ едновременно. Терминът „споделено родителство“ не е дефиниран. Не е ясно различава ли се от съвместното упражняване. Това показва, че авторите не разбират обхвата на родителските права.
Следва сериозен проблем в чл. 59, ал. 5. Въвежда се гаранция за връщане на детето от чужбина. Размерът е поне двоен на разноските по Хагската конвенция. Не е ясно как се изчислява сумата, кой орган я държи и как се освобождава. Ако е банков влог, какво става, ако сумата се изтегли? Кои разноски се включват? Адвокатски хонорари се различават. Така текстът става неприложим. Родителите може да не могат да отделят десетки хиляди лева. Децата ще останат без право на пътуване.
Напълно неприложима е и новата ал. 9. Тя създава несигурност относно издръжката. Ако режимът на лични отношения не се спази „по каквато и да е причина“, издръжка не се дължи. Не се прави разлика между уважителни и неуважителни причини. Родителят с права остава сам с всички разходи.
Текстът третира детето като стока. Ако „стоката“ не се предаде, не се плаща. Издръжката покрива базови нужди: храна, дрехи, лекарства, обувки. Неплащането е „бухалка“ срещу другия родител, но вреди на детето.
Същата ал. 9 предвижда двойна издръжка, ако вината е у родителя. Не е ясно кой решава това. Как се доказва? Полицията ли следи целия период? Ако се пропусне половината дни, как се изчислява дължимото? Как съдебният изпълнител събира точната сума? Как държавата изплаща заместваща издръжка? Как ал. 9 се връзва с ал. 7 за компенсация на пропуснатите дни? Ако дните се преместят в друг месец, отново се нарушава „месечната база“.
Ал. 9 фиксира издръжка на 30 % от минималната заплата. Чл. 142 сега предвижда 25 %. Ако няма промяна в чл. 142, кой процент ще прилага съдът? Как ще живее родителят без права, ако има две и повече деца?
Ако тези текстове се приемат, ще има правна несигурност за задълженията за издръжка. Ще се изострят родителските отношения.
Чл. 59, ал. 12 предвижда „задължително поведение“ на дете. Това е недопустимо в българското и европейското право. Непълнолетните имат права, но не и задължения.
§ 6 въвежда нови ал. 4, ал. 5 и ал. 6 в чл. 126. Те повтарят съществуващи текстове. Излишни са.
Следва промяна на чл. 131, ал. 1. Разширява се ограничаването на родителски права при „неизпълнение на задължението за семеен живот“. Но съдът определя режим на контакти, а не право на семеен живот. Няма дефиниция какво е нарушението. Отчуждението може да има други причини. Така подходът е едностранчив.
Ограничаване или отнемане на права трябва да става внимателно. Само при сериозно увреден родителски капацитет или заплаха за детето. Интересът на детето е водещ, а не наказание за родителя.
Вносителите предлагат и промени в ГПК, НК и ЗМВР. В чл. 182, ал. 2 НК наказанието за неспазен режим на контакти става до 5 години затвор. За убийство наказанието е до 6 години. За неплащане на издръжка остава до 2 години. Това е несъразмерно.
В ЗМВР се отменя чл. 65. Премахва се предупредителният протокол. Това лишава МВР от превантивна функция. Всички междусъседски и семейни конфликти ще останат без последствие.
Промените в ГПК предвиждат модел „едно дете – едно дело – един съдия“. Исковете ще се гледат по постоянния адрес на детето. Днес децата често сменят адрес. Подсъдността ще се изменя непрекъснато. Едно дело може да продължи до пълнолетието на детето, а съдията може да се пенсионира, да се премести или да се разболее.
Предвижда се временно събиране и разделяне на дела на различни деца. Как ще стане това, ако децата са в различни съдебни райони? Кой съд ще е водещ?
Тези промени засягат развитието на децата. Трябва задълбочен експертен дебат с психолози и психиатри. Такъв дебат липсва. Мотивите не съдържат експертни становища. Последиците за децата са неустановени.
Децата са бъдещето. Законодателят е длъжен да ги пази. Трябва да оцени всички последици и да осигури сигурна среда. Децата не са вещ. Техният интерес трябва да е на първо място.
Затова към промените, които засягат децата, трябва да се подхожда внимателно. Нужен е мащабен експертен диспут. Промени в ГПК трябва да се правят само след становище на Висшия съдебен съвет.