В свят, в който често забравяме да се вглеждаме в малките, но истински неща, една ръчно изработена творба от червен картон и много обич ни напомня какво значи да си българин.
Мерт Данаилов, ученик в ЦСОП „Св. Теодосий Търновски“, гр. Велико Търново, създава не просто рисунка. Той създава послание-искрено, неподправено и чисто като детско сърце.
Две червени сърца, съединени в едно, разказват за любовта към България. В горната част откриваме кратък, но дълбок текст, написан с трепетна ръка:
„Аз съм българче. Обичам нашите планини зелени, българин да се наричам, първа радост е за мене.“
Това е едно от най-познатите и обичани стихотворения на патриарха на българската литература Иван Вазов.
Стихотворението е извор на родолюбие и гордост, които се предават от поколение на поколение. За децата, които го четат, тези строфи са не просто урок по литература, а първият допир до силата на думите, които изграждат национално самосъзнание. Всяка строфа от него възпитава любов към родината, уважение към традициите и чувство за принадлежност.
Когато едно дете, като Мерт, преповтори тези думи със собствен почерк и ги съчетае с изкуство, посланието оживява.
Около тези думи разцъфват цветя, житни класове и символи на българската земя-природата, плодородието и красивите ни традиции. А в долната част-карта на България, изрисувана с ярки цветове, точно както я вижда едно дете: зелена, богата, топла и свята.
Малките творци като Мерт ни напомнят нещо голямо-родолюбието не се учи по учебници, то се усеща в сърцето.
А когато това сърце е пълно с обич към родината, резултатът е нещо толкова истинско и красиво, че няма как да не ни развълнува.
Благодарим ти, Мерт, че ни показа България през твоите очи-пъстра, мила и достойна за любов.
Автор: Надежда Беленска
