Аз мисля, че мнението на човек тежи най-много, когато той говори за неща от които разбира и неща, които е работил. Или казано по Талеб – да имаш „skin in the game“, т.е. да си рискувал, да си се „сбил“, да си близал рани, да си побеждавал и т.н.
И затова ще споделя моята гледна точка относно академичните тегоби, защото тук е див балкански академизъм. През последните няколко години и тук се установи практиката на заличаване и остракиране, привнесена от най-светлите хора на света, моите приятели – космополитните градски либерали.
Най-важното нещо е да докладваме и по възможност да уволним, или пък да лишим от академично развитие всички неудобни за нас преподаватели. Сега някой ще каже, че защитавам Дарина Григорова, или случката преди години с Мирчев.
Давам личен пример – в моята преподавателска дейност, която правя абсолютно за кеф и по чисто принципни подбуди, защото заплащането е супер мизерно, говоря на студентите ми за вредите от зелената сделка.
Давам им примери от практиката, показвам им емпирично и фактологично защо зелените идеи в енергетиката не работят, говоря им за ядрена енергия, за въглища, за енергийна сигурност. И за десерт им обяснявам, че свободата е най-висшата ценност и данъците са кражба.
Днеска се кефим, че опраскват някакви преподаватели, щото мнението им може да се класифицира като про-руска пропаганда, ама утре същите опрасквачи ще тръгнат и подир нас. Тези мои мнения по естествен начин правят такива като мен „цел“ на розовите градски понита, но на мен все още не ми пука толкова, защото правото на академична свобода („автономия“) е гарантирано в Конституцията на Република България и Закона за висшето образование. Не че тия работи ми помагат, понеже и аз виждам как лека-полека академичните възможности за такива като мен намаляват, но отново не ми дреме.
Да, знам, че градския либерал си плюе по Конституцията и тя за него никога не е означавала нещо, особено в този нейн консервативен вид, но там, в чл. 23 ВСЕ ОЩЕ пише следното:
„Държавата създава условия за свободно развитие на науката, образованието и изкуствата и ги подпомага. Тя се грижи за опазване на националното историческо и културно наследство.“ А в Закона за висшето образование академичната свобода е обяснена така в чл.20:
„Академичната свобода се изразява в свобода на преподаването, свобода на провеждането на научни изследвания, свобода на творческите изяви, свобода на обучението, свобода на сътрудничество за извършване на съвместна учебна дейност с други висши училища и научни организации и на образователен франчайз с други висши училища, както и на съвместна научноизследователска, художественотворческа, проектна и иновационна дейност с други висши училища и организации в страната и чужбина.“
Борислав Боев, Фейсбук