Това, което Тръмп прави след идването си на власт в САЩ, буди възхищение. Той стремително и необратимо променя структурата на целия световен ред. Ако по време на първия си президентски мандат Тръмп намекваше за необходимите реформи, то четири години на власт и още четири години в радикална опозиция го превърнаха в убеден носител на напълно определена идеология. И тази идеология Тръмп, както е видно от първите му две седмици в Белия дом, възнамерява да приложи на практика с всички средства.
Каква е тази идеология?
На първо място, трябва да уточним нейната основна и определяща характеристика: Тръмп е убеден и последователен противник на глобализма и либерализма на всички нива, във всички сфери и във всички смисли.
Тръмп е противник на глобализма, защото отхвърля всякакви наднационални институции (ООН, СЗО, ЕС и т.н.) и вярва, подобно на класическите реалисти, че върховната власт е суверенната национална държава, над която няма нищо и никой. Това е смисълът на неговата теза „Да направим Америка отново велика“ (Make America Great Again, или MAGA). Според него САЩ са преди всичко велика сила, която трябва да се държи в световната политика като пълноправен субект, заинтересован единствено и само от постигането на собствените си цели, от отстояването на своите ценности и интереси. Тръмп и неговата идеология отхвърлят всякакъв намек за интернационализъм, всякаква реторика за „универсални ценности“, „световна демокрация“, „права на човека“ и т.н. Абсолютният императив е единствено Америка и нейният просперитет. Тези, които са съгласни с този проект, са приятели или съюзници; тези, които му се противопоставят, са врагове. САЩ нямат други цели освен собственото си процъфтяване и никоя власт няма право да диктува на американците какво да правят, как и кога да го правят, как да се държат, в какво да вярват и на какво да се кланят.
Глобализмът е изграден върху напълно противоположна логика: според него ролята на САЩ е да бъдат аванпост, защитник и спонсор на либералната демокрация, да обслужват наднационални интереси и ултралиберална идеология, като загърбват собствените си интереси и дори съжаляват, че изобщо ги имат. Глобалистите мислят в категориите на човечеството; Тръмп мисли в категориите на Америка. Това отразява фундаменталните противоречия в теорията на международните отношения между реалистите (самия Тръмп) и либералите (Байдън, както и Обама, Клинтън и дори републиканеца Буш-младши).
Освен това, Тръмп радикално отхвърля либерализма като идеология на джендърството, прогресивизма, свръхиндивидуализма и постмодернизма. На това ниво той застава като класически консерватор, яростен защитник на традиционните ценности: двата дадени от Бога и естествени пола (мъжки и женски), здравото семейство, религията, дисциплината, вярата в себе си, оптимизма и отхвърлянето на релативизма, легализирането на извращенията и насилственото разкайване – за това, че си мъж, бял, християнин, патриот и т.н. Тръмп категорично се противопоставя на културата на отмяната, на либералната цензура и на премахването на всички форми на колективна идентичност.
Либерализмът, от друга страна, е превърнал всичко това в своеобразен култ, сектантско вероизповедание, според което всеки намек за критика на ЛГБТ или транссексуалните хора веднага се разглежда като фашизъм и води до репресивни мерки от страна на либералите.
По този начин идеологията на Тръмп е в пълно и фундаментално противоречие с геополитическия и поведенчески вектор, който доминира в САЩ от 80-те години насам. Този вектор се основаваше на либералния прогресивизъм, който настояваше индивидът да се освобождава все повече и повече от всички социални връзки и задължения, включително да се скъса напълно не само с пола, но и със самата човешка природа (оттук и темата за киборгите и постхуманизма). В световната политика това означаваше постепенен преход от национални държави към обединен свят под управлението на световно правителство с паралелно премахване на суверенитетите (по модела на съвременния Европейски съюз).
Тръмп твърдо отхвърли и двете – либералната идеология и геополитиката на глобализма. Не просто отхвърли, а започна да прекроява световната реалност с неистова енергия, като промени почти всичко в нея в рамките на две седмици от престоя си в Белия дом.
Какъв свят отхвърли Тръмп и сега стремглаво го ликвидира, е повече или по-малко ясно. Това е светът, който глобалистите са замислили и започнали да строят. Основните му параметри са ясни, методите му също са ясни и не е трудно да си представим до какво би могъл логично да доведе той. Но този вектор беше прекъснат от Тръмп. И тук можем да кажем, че действията му вече са необратими.
Доналд Тръмп
Сега нека се опитаме да разберем какъв свят започна да изгражда Тръмп на мястото на разрушения.
Би било изкушаващо да го опишем като многополярност, като човечество, състоящо се от цивилизации, където вече няма една доминираща идеологическа или геополитическа доминация, еднополярността е премахната и всички народи и култури, отхвърлили игото на глобализма, могат най-накрая да си поемат дъх и да започнат процеса на изграждане на собствена суверенна цивилизация. Ние самите (Русия – бел.ред.), както и други велики цивилизации: Китай, Индия, ислямският свят, Африка и Латинска Америка, очевидно искаме да видим и изградим такъв световен ред. Всъщност това е причината, поради която те се обединиха в общността БРИКС. Може би, обективно погледнато, реформите на Тръмп ще доведат до това, но самият той явно вижда нещата от друг ъгъл.
Той едва ли е готов да приеме изрично и съзнателно многополярността, въпреки че някои от неговите поддръжници, и по-специално Марк Рубио, вече открито признават многополярността като обективно съществуваща реалност. Това, разбира се, би удовлетворило всички, но едва ли Тръмп лично е готов за това. Самият той по-скоро вижда новия световен ред като окончателно скъсване както с Ялтенската система, така и с еднополюсния момент на глобализма. Ето защо той се е заел да унищожи всички международни институции, които са символи на предишните 80 години: както ООН, така и глобалистки структури като СЗО, USAID (Американската агенция за международно развитие) и дори НАТО. Тръмп вижда САЩ като нова империя и ясно се асоциира с Август, който окончателно ликвидира разлагащата се (Римска) република. Оттук и претенциите му към Гренландия, Канада, Панамския канал и дори Мексико.
В неговите очи Съединените щати са велика сила, въплъщение на мечтата на цялото човечество, но съсредоточена върху себе си и блестяща на хълма като притегателен идеал. Всички народи ѝ се възхищават и се страхуват от нея. Никой не се осмелява да я предизвика и въпреки това тя не дължи на никого нищо. Тя не е универсален донор, а световен субект. САЩ не са заместител на човечеството, а само представляват неговата най-добра, избрана част – най-ефективното, успешно, богато, свободно и благоденстващо общество на планетата. А за да се постигне това, трябва да се положат усилия. Оттук и омразата на Тръмп към нелегалните имигранти. САЩ не са преходен двор за мързеливи и неквалифицирани негри, които седят на социални помощи и презират традиционните ценности. Да бъдеш американец е привилегия и признак на призвание. Всички останали могат да се възхищават или да проклинат САЩ от значително разстояние. Това няма никакво значение. Но ако предизвикат този колос, цялата мощ на американската военна машина ще се сгромоляса върху главите им.
Това, което има смисъл за Тръмп, не е Западната хегемония, а пряката национална хегемония на САЩ. Това не е приемане на многополярността – това е проект за еднополюсен свят, основан на коренно различни предпоставки от тези на либералите и глобалистите.
Така Тръмп вижда бъдещето и това е парадигмата, върху която той изгражда настоящата си политика.
В самите САЩ това означава демонтаж на глобалистките либерални елити, вероятно с жестока чистка. Самият Тръмп се превърна в обект на натиск, тормоз и дори на опити за убийство. Той добре осъзнава, че мащабът на реформите му няма да му остави никакъв шанс, ако се поколебае и предаде инициативата на враговете си. Ето защо той удря пръв и, ако е необходимо, систематично ще унищожава враговете си вътре в страната. Вече е започнал да го прави. И няма да спре.
По отношение на Европа Тръмп вероятно като цяло изпитва крайно негативни чувства. Илън Мъск, най-близкият сътрудник на Тръмп, неотдавна обяви тезата „Да направим Европа отново велика“, което предполага свалянето на евроглобалистките елити и идването на власт на десните популисти, както в Америка, т.е. на евротръмпистите. Но Тръмп едва ли сериозно вярва във велика Европа. Тя би била съперник на самите Съединени щати. А освен това засега на власт в ЕС са онези, които са неразделна част от единната глобалистка либерална мрежа, която Тръмп започна да изкоренява у дома. ЕС е идеологически враг и геополитически конкурент на САЩ. Той може да се опита да се превърне във велика сила, но това е само негова работа. Тръмп се интересува от Америка, а не от благосъстоянието на нейните конкуренти. Той би предпочел да разпадне Европа, връщайки я към система от национални държави, вместо да укрепи нейното единство.
Това поставя дилема пред евротръмпистите. От една страна, те са противници на евроглобалистките елити, но от друга страна, са европейски патриоти и биха искали да видят Европа суверенна и велика. Да бъдеш като Америка на Тръмп не означава да бъдеш послушен инструмент на Америка на Тръмп. Поуката не е в това: трябва да се изхвърлят евроглобалистките либерали в името на пълния идеологически и геополитически европейски суверенитет. Но тъй като това е така, една силна Европа се нуждае от противовес на новата американска хегемония. Именно това е и целта на обещанието на Тръмп: бъдете суверенни! Това е закон за САЩ, но за да го превърне Европа в закон, е необходимо не просто сляпо да следва Америка, а да разчита на собствената си сила. Или на някои други сложни съюзи и коалиции. Тоест евротръмпизмът по естествен начин в някакъв момент ще открие един многополюсен свят. В него има американски хегемон, но има място и за други суверенни субекти. Тръмп иска суверенитет за себе си. Но той дава пример на другите: отхвърлете игото на глобалистките либерали и бъдете като нас. Оттук и преминаването от MAGA към MEGA (Да направим Европа отново велика – бел.ред.).
Как ще реагира Русия на Тръмп? Отново, признавайки правотата и справедливостта на тръмпизма в противопоставянето му на глобализма – основният враг на Русия – тук не можем да говорим за никакви компромиси със суверенитета. Нашата страна защити суверенитета си пред натиска на целия колективен Запад (когато той все още беше обединен и напълно контролиран от глобалистите) и след разцеплението на Запада ще се придържа към него още повече. Но точно това прави и Тръмп. Неговата империя – за него, нашата – за нас. Те може и да се сблъскат, но в съвсем нов контекст, в света на великите сили.
Най-мощният удар при Тръмп ще получи Китай. До неотдавна КНР умело лавираше между глобализма и суверенитета, като се опитваше да извлече полза едновременно от двете стратегии: да увеличи максимално участието си в световната икономика и да укрепи самостоятелността и независимостта на Китай като велика сила. Трудно е да се каже до каква степен величието на Китай зависеше от глобализацията. Но именно това скоро ще разберем, тъй като Тръмп възнамерява да отреже всички възможности на Китай да продължи предишния си курс.
Тръмп разглежда Китай като основен конкурент на американската хегемония и вече започна нов кръг от икономическа и търговска война, която обаче беше характерна за администрацията на Байдън, но не с такава интензивност. Тръмп ще се опита да намали до нула частта от печалбите, които Китай извлича от САЩ и за сметка на САЩ в други региони на света. Китай несъмнено ще запази суверенитета си и по този начин ще продължи да бъде велика сила, но само при много по-трудни условия на пряко противопоставяне от страна на Щатите. Русия очевидно не е голяма заплаха за Тръмп, но Китай е. Следователно центърът на тежестта във външната политика на САЩ вероятно ще се измести от Русия към Китай.
Втората проблемна област за Тръмп след Китай ще бъде Близкият изток. Тук, за разлика от повечето американски реалисти (Джон Миършаймър, Джефри Сакс), той се придържа към строго произраелска ориентация. Според него САЩ са Израел в умален вид, а крайно десният политик Нетаняху е алтер егото на самия император Тръмп. И тук негови врагове са Иран, шиитският свят и съпротива, т.е. антиизраелската коалиция на ислямските държави и самите палестинци. Докъде ще стигне Тръмп в близкоизточната си политика, е трудно да се каже, но за него като новия Август Израел е пряка колония, при това избрана и свещена. Враговете на Израел са негови врагове. Ето защо идеята Иран да се превърне във велика сила или ислямската умма да се обедини в единно политико-религиозно образувание явно не е по вкуса на Тръмп. По време на първия си мандат той като цяло изразяваше остри антиислямски настроения, а след това смекчи риториката си. Но във всеки случай самата идея за ислямски полюс и ислямско възраждане определено поражда у него неприязън. „Да направим исляма отново велик“ не е в неговите планове, но може би е в плановете на самите мюсюлмани. Ако всички наоколо ще стават велики, защо мюсюлманите да не тръгнат по същия път?
Докато Русия е второстепенна грижа за Тръмп, а Китай, напротив, е най-сериозният му противник и конкурент, Тръмп вижда Индия, която на свой ред явно е поела по пътя на велика сила, като съюзник и приятел. От една страна, тук важна роля играе регионалното съперничество с Китай, а от друга – напрежението с исляма. В Моди Тръмп вижда нещо, което той разбира: дясна политика, суверенитет, традиционни ценности. Така че „Да направим Индия отново велика“ (Make India Great Again – MIGA) е напълно приемливо за Тръмп.
Латинска Америка като цяло дразни Тръмп със самото си съществуване: през южната граница се стичат бежанци, оттам проникват наркокартели и престъпни банди, а океанските вълни на латиноамериканското население ерозират WASP (бял, англо-саксонец, протестант – бел.ред.)-идентичността на американците. Ето защо Тръмп строи своята стена. Отвъд нея започва територията на хаоса, престъпността, разпуснатостта и изостаналостта. Едва ли тук има желание за „величие“.
Но Латинска Америка и нейните народи може би имат свои собствени виждания по този въпрос. Свалянето на глобалистите в САЩ само по себе си открива нови възможности за Латинска Америка. Ако всички останали стават велики, защо латиноамериканските държави и народи да не последват същия път? Дори и Тръмп да не иска, това е въпрос на принцип. И разбира се, много скоро ще се появят сили, които ще обявят: „Да направим Латинска Америка отново велика!“.
И накрая, Африка. Там степента на интеграция е много по-слаба. Но Тръмп вече ясно посочи приоритетите си. Той остро осъди практиката за отнемане на парцели на бели земевладелци от страна на коренното африканско население в Южна Африка, като заплаши с крути мерки. Малко вероятно е панафриканската идея за превръщането на Африка във велика отново и прекратяването веднъж завинаги на срамното ѝ колониално минало да намери благоволение у него, но това не означава, че това ще спре самите африканци.
Оказва се, че новият постлиберален световен ред, който Тръмп започна да изгражда, обективно съвпада с многополярността. Обявявайки курс към създаването на велика сила, Тръмп неволно отвори пътя за други велики сили – както за тези, които вече са велики (Русия, Китай, Индия), така и за тези, които тепърва тръгват по този път. Към превръщането си във велика сила може сериозно да се стреми и Европа, както и ислямският свят, Латинска Америка и дори Африка. Това може и да е далеч, но самите условия на постглобалната геополитика подтикват всички останали да направят точно това. Независимо дали го иска или не, Тръмп отваря ерата на великите сили и по този начин обективно способства за скорошното установяване на многополюсен свят, макар че самият той може и да не гледа по-далеч от една нова форма на американска хегемония и една обновена, този път чисто имперска версия на еднополярността.
Наистина, БРИКС предизвиква раздразнениет у Тръмп и той дори заплашва да го накаже за отказа от долара в световната търговия, като предупреждава за отмъщение при опит да въведе друга световна резервна валута. Но в същото време самият той активно въвежда икономиката на криптовалутите, което всъщност е откъсване на световните финанси от монопола на емитирането. Затова трябва да се обръща внимание не на отделните изявления, жестове и дори конкретни политически стъпки на Тръмп, а на идеологическия и геополитическия модел, който той следва. И особено си струва да се вземе предвид неговият антагонизъм и пряко противопоставяне на либералния глобализъм, който съвсем доскоро доминираше в САЩ и света.
Тръмп символизира откриването на ерата на великите сили. След епохата на глобалистите и края на тяхното всевластие в световната политика се откриват съвършено нови хоризонти.
Автор: Александър Дугин, Изборский Клуб
Бележка: Александър Дугин е виден руски философ, писател, издател, обществен и политически деец, доктор на политическите науки. Оригиналното заглавие на статията е „Алекснадър Дугин: Тръмп има план.“
Превод и редакция: Лазар Лазаров