„Миналата сряда в столичен клуб известни историци представят сборника „Месец на кръв! На подем и погром! Сто години от Септемврийското въстание“. Сред авторите можем да видим проф. Искра Баева, проф. Мария Тодорова, доц. Борис Попиванов и много други.
Събитие като всяко друго.
Това, което го прави различно е, че на него нахлува група младежи, които се държат арогантно, нападат словесно гостите и се опитват да провалят разговора. След като са принудени да напуснат клуба те изчакват края на дискусията и отвън продължават с агресивното поведение. Кулуминацията е, че напръскват с лютив спрей една от организаторките, която веднага е отведена в болница и изкарва там цялата вечер
Класически, безцеремонен, абсолютно фашистки брутализъм!
Но медиите напълно игнорираха това събитие“, разкрива журналистът Александър Симов. И продължава с изводите си:
„Все едно никога не се е случвало. Представете си обаче обратната ситуация – ако някой беше нахлул и опитал да провали презентация на поредната книга за ужасите на социализма.
Тогава щеше да има вълна от коментари, заплахи за самоубийства и мелодраматични вопли.
Пред лицето на истинският фашизъм обаче – само мълчание. Позорно мълчание.
Това не е спонтанен хулигански акт.
Няма как да бъде причислено и към младежките щуротии и внезапни изблици на насилие.
Това е идеологическа, чисто фашистка акция и заради това, ако не й бъде обърнато внимание, все едно реабилитираме най-мрачните, кървави и зловещи времена на българската история.
Атаката срещу събитие, което е посветено на Септемврийското въстание е нов етап от възкресяването на примитивния български фашизъм. Който с всякакви политически ритуали и ексорсизми упорито беше ваден от гроба в течение на 30 години.
Резултатът днес е налице – идеологически надъхани шпицкоманди ходят да се саморазправят с всички носители на различна гледна точка.
Прекрасният нов свят на демокрацията на умните и красивите.
Защото всъщност това е премълчаваната истина за мизерията на днешната политическа реалност.
Шпицкомандите от младежи с бръснати глави и пречупени кръстове за военното крило на умните и красивите.
Тези фашистки експлозии са пряк продукт на тяхната политика, на малоумните им битки с историята, на опитите миналото да бъде изтрито, а паметниците разрушени. Когато създадеш такъв вакуум и го напълниш с патетични лъжи и простотии, резултатът винаги е един и същ.
Така че градското дясно може, ако иска да организира по десет гей-прайда на година, истината е, че реабилитацията на фашизма я започнаха и довършиха те.
Още по-символичен е фактът, че младите изверги атакуват събитие, което е посветено на Септемврийското въстание. Десетки полуинтелектуаци изкараха пари за по два апартамента, за да ни убеждават, че това е някакъв метеж и в него няма никакъв антифашистки заряд, защото, видите ли, в България фашизъм не е имало. Царството е съществувало в някаква розова политическа идилия и само агентите на Коминтерна са смущавали политическият мир.
Неофашистите неслучайно избраха за атака подобна дискусия, защото в истината за въстанието е скрит целият дълбинен проблем с реабилитацията на най-мрачните психопати, които е раждала българската история.
Асен Разцветников описа България след разгрома на въстанието като страна в която е надвиснал безпощаден „зъл и черен“ призрак. От неговите устни капят „димящи капки черна кръв“.
Точно този призрак беше изваден от блатото на миналото и днес го виждаме необезпокоявано трупа нова енергия, а бащите му, неговите възкресители и съучастници, гледат встрани и се борят с руската заплаха и комунизма.
Живеем в най-подлите времена!“
