Продължаването на живота на правителството ще бъде платено с кожата на Христо Иванов, с останките от неговия морален образ, с руините на конституционните му упражнения. С кръвотечението на всеки морал от тази фигура. Това пише в свой анализ журналистът и бивш депутат от БСП Александър Симов.

Ето и целия му анализ:

Христо Иванов – Шехерезадата, почитателят на мазно турско кафе и политически скутове, вече е ходеща метафора за това какво се получава, когато настъпиш два пъти една и съща мотика.

През 2015 година – ДПС и ГЕРБ не просто торпилираха съдебната МУ реформа. Друг е въпросът, че Иванов никога, ама никога не е знаел какво и защо точно иска да промени. Така че саботажът на тези две партии може би е имал санитарни функции), ами пратиха и политическата му сила тогава (Реформаторския блок) в тежка кома и извънпарламентарен живот.

От началото на Сглобката по телевизиите пак изпълязаха старите птеродактили и политически сводници, които с уверен глас отново набутаха психодясното в спалнята на ГЕРБ с палавата добавка от Делян Пеевски.

„Той е укротен. Големият евразийски вълк вече е евроатлантическа овчица“, блееха трубадурите, убедени, че този път вече са хванали евроатлантизма за топките. И щом Галя от Посолството е на тяхна страна, нищо не може да се обърка. И заради това, признавам си, изпитвам известно злорадство като гледам как Пеевски съвсем целенасочено, брутално, гадно и болезнено разгражда политическият образ на Христо Иванов.

Всички тези истории за кафета и Шехерезади ще пълзят след лидера на „Да, България“ като отровни сенки. И няма да го оставят на мира. Защото в серията от интервюта на Христо Иванов от вчера насам ми направи впечатление, че той никъде не отрича за срещите и кафетата. Даже и седенето в скутове не отрече, но съм готов да изпитам съмнение към тази история. Освен, ако от някъде не излязат снимки, хохохох.

Тоест не изключвам Сглобката да продължи своя живот, но очевидно солената цена на управлението ще изисква жертвоприношение. И продължаването на живота на правителството ще бъде платено с кожата на Христо Иванов,. С останките от неговия морален образ, с руините на конституционните му упражнения, с кръвотечението на всеки морал от тази фигура.

Така се получава във всички трагични любовни истории. Когато павираш пътя си с вечни исторически компромиси, политически трикове, сглобки и мазни кафета, резултатът е трагичен.

Историята се повтаря като фарс, казваше Маркс.

Първата политическа смърт на Христо Иванов беше трагична и епична.

Втората му агония е като ситком.