Наркоманизацията на Америка в резултат от „културната революция“ през 60-те години на миналия век продължава да поставя нови рекорди. В този контекст става ясно, че Съединените щати са загубили „опиумната война“, която се води срещу тях в продължение на десетилетия. До тези изводи стига един от водещите руски икономисти Валентин Катасонов в статията си, озаглавена „Америка загуби опиумната война и я грози гибел“. Тук предоставяме преводa на пълния текст на статията, от който можете да научите кой реално стои зад т.нар. „културна революция“ и води „опиумната война“ срещу САЩ, и защо Америка е изправена пред угрозата от гибел.
Наркотизацията на Америка продължава да поставя нови рекорди
Опиумните войни обикновено се представят в минало време. Да, през XIX век Великобритания води две опиумни войни срещу Китай (първата: 1840-1842 г.; втората: 1856-1860 г.). Поднебесната империя ги губи. Според договорите, подписани след пораженията, Китай плаща на Великобритания контрибуции, премахва всички бариери пред доставките на опиум (тогава те се извършват от Британската източноиндийска компания), отстъпва на Великобритания някои свои територии (включително Хонконг). До средата на ХХ в. се наблюдава нарастваща наркотизация в Поднебесната, която я отслабва и дори заплашва да я унищожи напълно.
След революцията от 1949 г. Мао Дзедун предприема решителни мерки за изкореняване на наркозаразата. В частност 80 000 наркодилъри са изправени пред съда, а 800 са публично екзекутирани. В рамките на една година в Китай не остава и следа от опиум и други наркотични вещества. Някои историци наричат операцията на Мао Дзедун за изкореняване на наркотиците третата опиумна война. Тя е реваншът на Поднебесната империя за пораженията ѝ в двете опиумни войни през XIX в.
Британската източноиндийска компания
От средата на XX в. световната наркомафия (поела щафетата от британската Източноиндийска компания, която е ликвидирана през 1874 г.) търси страна, която да я компенсира за загубата на китайския пазар на наркотици. И за такава страна е определена Америка. Разбира се, наркобизнесът и преди това проучва Америка, доколкото е възможно. Но както по отношение на абсолютния брой на наркозависимите, така и по отношение на относителния брой (на 1 млн. жители) Съединените щати през първата половина на миналия век заемат доста скромно място на фона на много други държави.
В края на 60-те и 70-те години на миналия век се наблюдава качествен скок в наркоманизацията на Америка. Налице са паралели с начина, по който английските търговци на опиум навремето завладяват китайския пазар. Британската източноиндийска компания („БИК“) не започва веднага да изпраща големи количества опиум от Индия за Китай. Това е предшествано от подготвителна фаза.
БИК възлага подготовката на пазара на така наречената „Китайска вътрешна мисия“ (КВМ). Това е организация, финансирана от БИК и представяна като християнски мисионери. КВМ е изпратена в Поднебесната привидно с цел да обърне китайците в християнската вяра. В действителност обаче КВМ в Китай върши точно обратното. Тя учи китайците да пушат опиум. И е много добра в това. КВМ е своеобразната предтеча, която създава пазара на опиум. След известно време към бреговете на Поднебесната империя започнали да се движат кораби на БИК, тежко натоварени с опиума, който започнал да запълва вече създадения по-рано пазар.
Джон Коулман пише подробно за това в книгата си „Комитетът 300“. По-специално: „Задачата за разпространение на опиума сред китайците била улеснена от „Китайската вътрешна мисия“, която трябвало да научи китайските „кули“ (нископлатени работници – бел.ред.) да пушат наркотика, за да възстановят силите си. Точно в стила на Адам Смит – първо създавайки икономическо търсене и след това задоволявайки го, Източноиндийската компания създава и задоволява широко разпространено търсене на опиум, което носи на акционерите ѝ баснословни печалби.“
И ето, че около три века по-късно историята се повтаря. За да завладее американския пазар, световната наркомафия изпраща там своя „мисия“, която да подготви местните жители за консумация на опиум (ясно е, че сега асортиментът на наркотиците не се свежда само до опиум; появяват се десетки други видове наркотици – както естествени, така и синтетични).
„Мисионерите“ от 60-те години на ХХ век, които заливат Америка, са далеч от християнството и дори не се опитват да се прикриват с него. Те се прикриват с „култура“, и то с „нова“ култура, противопоставяща се на „традиционната“ култура. „Новата култура“ е била преди всичко музиката на английската група „Бийтълс“. Също така музика в стила „рок“. „Музикалните мисионери“ са подкрепяни от „ прогресивни“ културни, литературни и философски дейци. И накрая, медиите се превръщат в „усилватели“ („високоговорители“) на новите „мисионерски служби“. И то не само американските медии, но и медиите на други страни, преди всичко в англосаксонския свят.
Цялото това „мисионерско настъпление“ към Америка е с една единствена цел – страната да се закачи на „иглата на наркотиците“. И първото място, откъдето трябва да се започне, е младежта. А след това процесът на пристрастяване към наркотиците ще продължи от само себе си. „Новите мисионери“ трябва да започнат този процес.
Същият алгоритъм, който е бил използван срещу Китай три века по-рано. Джон Коулман пише за паралелите между Китай през XVII век и Америка през XX век в гореспоменатата книга: „Китайската вътрешна мисия“ свърши гигантска работа за разпространението на употребата на опиум сред бедните китайски работници (кули). Тези наркомани не са се появили от само себе си, нито пък наркоманите тийнейджъри в Съединените щати. Струва си да се отбележи, че и двата пазара са създадени. В Китай пазарът на опиум първо е създаден, а след това е запълнен с опиум от Индия. По същия начин в САЩ пазарът на хероин, марихуана и ЛСД (LSD, Диетиламид на лизергиновата киселина – бел.ред.) първо е бил създаден с помощта на описаните по-горе методи, а след това е бил запълнен от британските плутократи и техните американски родственици с помощта на суперлордовете на британския банков истаблишмънт.“
Джон Коулман пише за „новите мисионери“ от 60-те години на ХХ век: „Мисионерите от Китайската вътрешна мисия не отговаряха на условията на 60-те години. „Нов тип“ е израз от социологическия жаргон; той означава, че Бийтълс са създали нови социални модели, чиято основна цел е била популяризирането на употребата на наркотици…“
Операцията за създаване на пазар на наркотици в Америка, който след известно време ще се разрасне от само себе си, се подготвя в недрата на тайни институти. Тези, които са под ръководството на „Комитета 300“ и изпълняват неговите задачи. На първо място това е Тавистокският институт за човешки отношения („Tavistock Institute of Human Relations“ – TIHR) – изследователска организация с нестопанска цел във Великобритания, която се занимава с психоаналитични изследвания на груповото и организационното поведение. Институтът е регистриран във Великобритания като благотворителна организация със седалище в Лондон.
Този институт е посветен на изучаването на социалното съзнание и, което е по-важно, на разработването на методи за управление на това съзнание. Без такова управление е просто невъзможно Комитетът на 300-те да постигне стратегическата си цел за създаване на единно световно правителство и установяване на неограничена власт над човечеството. Наркотиците са най-важният инструмент за управление на индивидуалното и общественото съзнание. Ето защо в дейността на Института „Тависток“ и на редица други организации, контролирани от „Комитета 300“, темата за наркотиците и наркоманизацията на обществото се явява приоритетна. В книгата си „Комитетът 300“ Джон Коулман многократно споменава такова структурно подразделение на Института „Тависток“, каквото е Отделът за научно-политически изследвания (The Science Policy Research Unit – SPRU). Именно SPRU подготвя операцията за дрогиране на Америка под прикритието на насърчаване на „нова култура“ в Съединените щати.
Преструктурирането на общественото съзнание в Америка от средата на 60-те години на ХХ век (и според някои наблюдатели продължило до средата и края на 70-те години) може да се нарече „културна революция“. Забележително е, че приблизително по същото време Китай преживява своя собствена „културна революция“, която нанася огромни щети на Поднебесното царство. Смятам, че „културната революция“ в Америка, макар и формално да е приключила, продължава да нанася щети под формата на нарастваща наркотизация на населението на страната.
Ако културната революция в Китай предвижда „преобразяване“ на китайците от всички възрасти, то „мъдреците“ от Института „Тависток“ решават да действат по-хитро. Тяхната цел е американската младеж, която след това ще предаде своите навици и ценности на следващите поколения.
В „Комитетът 300“ четем: „Основната цел на „Бийтълс“ е била да „открият“ тийнейджърите, чието съзнание е било подложено на „масирана бомбардировка“ от информация, възхваляваща групата, а след това – на непрекъснат огнен вал от „музиката на Бийтълс“, докато не развият убеждението, че обичат тази музика и приемат нея и нейните атрибути. Ливърпулската група, която е способна да свири само четири акорда на китарите си, оправдава очакванията на създателите си и … формира цяло ново поколение млади американци точно по модела, поръчан от Института „Тависток“. А „атрибутите“ на „музиката на Бийтълс“, споменати в горния фрагмент, са наркотиците.
По-горе отбелязах, че „Бийтълс“ са само върхът на айсберга на американската културна революция. Много културни дейци, писатели, философи, финансисти и бизнесмени участват в популяризирането на „новата култура“, в основата на която стоят наркотиците. Джон Коулман изброява много такива „активисти“ на „американската културна революция“.
Ето например един фрагмент от книгата „Комитетът 300“: „Наследниците на Британската източноиндийска компания бяха доволни от успеха на програмата си за разпространение на наркотици. Техните подопечни бяха здраво пристрастени към лизергиновата киселина („ЛСД“), широко достъпна благодарение на защитници на наркотрафика като Олдъс Хъксли и една много любезна и уважавана швейцарска фармацевтична компания, финансирана от великата банкова династия Варбург.“
Британският писател Олдъс Хъксли
В горния фрагмент се споменава името на Олдъс Хъксли, английски писател, автор на известната антиутопия „Прекрасният нов свят“ (1932 г.). В романа той описва едно бъдещо общество, което ще бъде управлявано от малка група „избрани“, а едно от основните средства на този елит да поддържа властта си са наркотиците. По-конкретно един вид наркотик, наречен „сома“. О. Хъксли се сблъсква с темата за наркотиците почти няколко години след публикуването на романа си „ Прекрасният нов свят“.
Самият писател е бил „пристрастен“ към тях: „Олдъс Хъксли доста интензивно е използвал мескалин, а след това ЛСД, което по-късно въвежда в Съединените щати, след като е изпратен в Бостън от Комитета 300 като гостуващ професор в Масачузетския технологичен институт.“
Оказва се, че още през 1936 г. бъдещият основател и първи ръководител на ЦРУ Алън Дълес заедно с известния идеолог на окултизма и сатанизма Алистър Кроули, О. Хъксли, известния швейцарски психолог Карл Юнг, ръководителя на Асоциацията на американските психиатри Ивен Камерън разработват операция и започват да провеждат мащабен експеримент за промяна на съзнанието на младите хора в САЩ. Тези разработки са полезни десетилетие и половина по-късно, когато ЦРУ стартира проекта MK-ULTRA за пристрастяване на младите хора към наркотици, който придобива международен обхват. Тоест, оказва се, че подготовката на „културната революция“ в Америка започва още в началото на 50-те години на ХХ век.
Ю. Воробьовски пише за участието на английския писател в проекта MK-ULTRA: „Дейността на Олдъс Хъксли в САЩ е подробно разгледана от конспиролозите: като се започне от пристигането му в Калифорния и се стигне до лечението на 15 милиона млади американци. Хъксли разработва проект за изследване на мескалина и ЛСД, като вербува няколко членове на различни култове, които основава в Калифорния“ (Воробьовский Ю. Третият Картаген. Всеки Рим си има свой собствен Картаген. – М., 2019, с. 225).
В горния откъс от книгата на Коулман се говори за наркотика ЛСД и се споменава швейцарска фармацевтична компания. Фирмата се нарича „Хофман Ла Рош“ и именно тя е създала ЛСД. И по-нататък, както пише Джон Коулман, „Комитетът 300 финансира проекта чрез една от своите банки, SG-Warburg, а наркотикът е пренесен в Америка от философа Олдъс Хъксли“. ЛСД е същият наркотик, към който по-късно се пристрастяват милиони американски тийнейджъри.
„Рокът“, песните на „Бийтълс“ и безплатното разпространение на ЛСД постигат мрачната си цел. Опиумната война на световната наркомафия и Комитета 300 срещу Америка завършва с пълна победа за потомците на Британската източноиндийска компания. Америка почти по нищо не се различава от Китай през XVII-XVIII век. Разликата е само незначителна: Китай е бил насаден на индийски опиум, а Америка – на ЛСД, последвано от други видове опиати, както естествени, така и синтетични.
Това, че Америка „изпреварва целия свят“ по брой на наркоманите (редовно употребяващи наркотици), е очевидно за всички експерти. Въпреки че оценките за броя на американските наркомани се различават значително. Например американското министерство на здравеопазването определя цифрата като повече от 27 милиона; това са само онези американци, които сами са съобщили за това. А според независими експерти броят на наркозависимите в Америка е 55 милиона, т.е. два пъти повече.
Ето и най-новите данни за проблема с наркотиците в Америка от статията „Drug Addiction Statistics in the USA 2024 – Drug Abuse by the Numbers“. Данните се отнасят за жителите на САЩ на възраст 12 години и повече. През 2024 г. 37,3 милиона американци са употребявали наркотици. Половината от населението (точно 50 %) е употребявало наркотици редовно или понякога през живота си. Общ брой на американците с разстройства, свързани с употребата на психоактивни вещества: 48,5 милиона (16,7%). През 2021 г. предозирането с наркотици отнема живота на най-малко 136 американци на ден. Според статистическите данни за наркотичните зависимости за 2024 г. през миналата година са умирали средно по 280 американци на ден. Повече от двукратно увеличение в рамките на около три години.
В обобщение, наркоманизацията на Америка, предизвикана от „културната революция“ през 60-те години на ХХ век, продължава да поставя нови рекорди. Многократно споменаваният Джон Коулман още преди повече от три десетилетия предсказа в книгата си „Комитетът 300“ (първо издание 1992 г.), че тя може да завърши с пълното унищожение на Америка.
Източник: Валентин Катасонов, Фонд Стратегической Културы
Бележка: Валентин Катасонов е професор, доктор на икономическите науки, председател на Руското икономическо общество „С.Ф. Шарапов.“
Превод и редакция: Лазар Лазаров