Великите сили Китай, САЩ и Русия зануляват глобализацията. До този извод достига руският историк Андрей Фурсов и освен аргументи към тезата си, добавя прогнози какво предстои оттук нататък.
Както пише историкът Фернан Бродел, събитието е прах, тоест смисълът на събитието се проявява само в по-широк времеви (и пространствен – бих добавил) контекст. В единство с причините, които са го породили, и, което е по-важно, с последствията – независимо дали са настъпили, или са били прогнозирани, т.е. в съвкупност от тенденции. В противен случай е трудно да се разбере същността. Неслучайно Алън Дълес отбеляза: човек не винаги може да оцени правилно информацията за събитията, но може да схване тенденциите и да направи правилните изводи.
В условията на системната криза на капитализма, неговото демонтиране, което освен това е извън контрол и се случва на фона на сериозни геоклиматични промени. Според Е.Г. Смотрин, 1999 г., първата трета на XXI век е фаза от интензивния период на трансформация на планетарната система през ХХ и първата трета на ХХІI в.
Северноатлантическите елити (преди всичко тяхното англосаксонско ядро) трябва да преминат от „морско“ състояние към „континентално“ (или да допълнят „морското“ с „континенталното“) и съответно да осъществят мечтата на Макиндер. Това е идеята да си осигурят контрол над Евразия, като елиминират геополитическите (Китай, Русия) и цивилизационните, психоисторическите (ислямът) конкуренти, използвайки ги един срещу друг.
Русия, САЩ, Китай
Големият Близък изток, от Мавритания до Киргизстан и Кашмир, и ислямът са от първостепенно значение в тази ситуация. Първо, заради географското му положение, което вкарва исляма като полумесец в сърцето на Евразия. В зоната, откъдето може да „заплашва“ Русия, Китай и дори Индия, създавайки трудно разрешими проблеми, удряйки ги под корема и в слабините. Второ, ислямът и неговите сили могат да бъдат използвани срещу Русия и Китай като средство, ако не за окончателно, то поне за предпоследно решение на руския и китайския проблем.
Осъществяването на такъв курс обаче е възпрепятствано от редица фактори, основният от които е самият ислям, неговата природа. Следователно северноатлантиците трябва да извършат цивилизационна психоисторическа прекодировка на исляма. Тук политическата фрагментация и икономическата дестабилизация се създават като условия за цивилизационно прекодиране на исляма, поне частично.
Разбира се, тази задача е сложна, но теоретично е напълно изпълнима. Практически е невъзможно да се преформатира кодът на китайската цивилизация; ислямът е авраамическа религия и макар да е много по-малко уязвим от юдаизма например или протестантството като юдаизирана форма на християнството, отколкото християнството, в него има прозорец на уязвимост към западните (юдео-християнски) психоисторически форми. Именно в този прозорец днес се опитват да пробият бойците на психоисторическия фронт, всички онези лешояди на блогосферата от Беркмановия и други подобни центрове – името им е легион. Контраиграта се състои в това да се превърне прекодирането в рикошет, в бумеранг, който ще се върне при „този, който е забъркал тази каша напълно сериозно“ (В. Висоцки), и „върви, отровна стомана, към целта си“ (У. Шекспир).
Въпреки това действието води до противодействие. В своя Drang nach Osten северноатлантическите елити се сблъскаха с глобална сила, която е сравнима с тях в икономическо и дори военно отношение, но е различна в цивилизационно отношение. Става дума за Китай и неговия Drang nach Westen. Всъщност Пакистан вече е в зоната на китайското влияние; доколкото Афганистан, „гробището на империите“, изобщо може да бъде зона на влияние, тази страна също попада под влиянието напсихоисторически Китай. Иран, който играе все по-важна роля в глобалната политика в сянка, е съюзник на Китай и Русия.
За пръв път англо-американско-еврейският елит, формиран на Запад през последните векове и представляващ организационното и историческото постижение на Запада, се сблъсква с глобален противник от незападен тип (съветската върхушка и СССР са реализацията на западния ляв проект – якобинския Модерн). Освен това на еврейския сегмент от западния елит, който му осигурява историческа древност и опит, се противопоставя един също толкова, а може би и още по-древен китайски сегмент. В началото на ХХ в., отговаряйки на високомерните „ чуждоземни дяволи“, които са решили да поучават „изостаналия Китай“, китайският шенши (едно от четирите официални съсловия на имперски Китай – бел.ред.) предлага да се върнем към този въпрос след сто години. И ето че те се върнаха и изглежда, че въпросът не е никак маловажен.
Настоящият цайтнот раздвоява западното висше ръководство, завързвайки устойчиви конфликтни „възли“, които е все по-трудно да бъдат развързани по мирен път и чието съществуване води до „гражданска война“ в западния елит и въздейства кризисно върху цели зони.
Кризата на еврозоната е едно от проявленията на изчерпването, кризата на неолибералната система, кризата на един от блоковете („тухлите“) – европейския блок – на глобалната система и следователно на глобализацията като цяло. Изкуствеността на Европейския съюз, така както беше замислен, започна да се проявява още в края на 90-те години на миналия век; кризата от 2008 г. я направи повече от очевидна. Днес неолибералната и мултикултурна Европа се пука по шевовете.
Вече не е важно дали упадъкът на ЕС ще бъде юридически или фактически; ясно е, че Европа, която се оформи след разрушаването на Съветския съюз, ще остане в миналото. И този възход, който е по-скоро проектно-конструиран, отколкото спонтанен, символизира със стъклена яснота „границата на растежа“ на глобализацията или всъщност нейния финал. Като глобално преразпределение в полза на богатите, неолибералната глобализация е изчерпала икономическите ресурси на капиталистическата система (а заедно с нея, изглежда, и на земната цивилизация), пускайки такива джинове от бутилките на Историята и Биосферата, с които тя не може да се справи.
Неолибералната глобализация постигна целта си – тя победи. Тя изчерпа съществуващата система и нейните форми на организация, като подкопа, например, националната държава. Необходими са други форми, поне за да се преживее кризата и да се успокои финансово-пазарният и, което е не по-маловажно, социално-психологическият, ако не и психическият, хаос, който вилнее вече тридесет години – глобализацията се обърна в глобален хаос, космосът от 50-те – 70-те години на ХХ век – в хаоса на 80-те – 2000-те години.
Хаосът от 1980-2000 г. обхвана не само като в бяс финансовата сфера, унищожавайки реалната икономика, националната държава и политиката, но и сферата на съзнанието. Неолибералната революция разбалансира не само икономиката, но и съзнанието на хората, като хаотизира колективното съзнателно и несъзнателно както чрез преки ефекти (развлекателната индустрия, музиката, киното, музикалните клипове и т.н.), така и чрез косвени ефекти (нарастването на несигурността и социалния страх под въздействието на икономическите промени). С други думи, неолибералната революция не е свързана само с икономиката, тя не е частично, а цялостно явление. Би трябвало да говорим за Революция на Хаоса, чиито творци са достигнали своя предел, отвъд който е празнотата, нищото. Както казва Н. Коржавин за другите деятели: „Но тяхната беда беше победата, / зад нея се отвори празнота“.
На Революцията на Хаоса може да се противодейства само с Реставрация на Реда, а в настоящите условия тя може да бъде само революционна, изискваща възникването на нови форми
Центровете на постглобална кристализация на властта и богатството („ на субстанцията, енергията, информацията“), които не са глобални по мащаб, но в същото време териториално и демографски превъзхождат националните държави от миналото, могат да се превърнат (отчасти вече са) в алтернатива и противодействие на глобалния хаос. През 2011 г. тези нововъзникващи форми започнаха да придобиват забележими очертания. На пръв поглед това изглежда като разпадане на глобалната система на блокове, наподобяващи имперски формации, а наблюдателите дори започнаха да говорят за възраждане на империи, като например Османската империя. Трябва да се говори за образувания, наподобяващи империи, за появата на нови, а не за възраждането на стари.
Веднъж в статията си „Студения източен вятър“ написах, че най-вероятната властова форма за преодоляване на кризата на глобализацията и изход от нея ще бъдат импероподобните образувания (ИПО) – наднационални политико-икономически структури, чиято фасада ще бъдат държавните бюрокрации, а реалният управител – мрежовите и/или неоорденските структури или техният съюз (комбинация). ИПО е наднационална сила, свръхдържава и орден едновременно, като съчетава институционално-йерархични и мрежови принципи.
Импероподобно, а не имперско образувание – защото времето на империите е отминало. Но е отминало и времето на националните държави, които ги замениха, и на глобализацията, която ги подкопа. Мястото на последните трябва да се заеме от повече или по-малко органични наднационални блокове. Повтарям, външният субект на управлението на ИПО ще бъдат държавните бюрокрации със значителна роля на военните и специалните служби, чиято роля нараства в условията на криза и които се сблъскаха с финансовия капитал, обявил им война през 2008 г. и обречен на потискане – било то с или без компромис.
На пръв поглед формирането на ИПО би могло да приеме формата на дясна (поне антимултикултурна) политическа революция. Като отхвърляне на неолибералната глобализация ИПО могат да бъдат само антилиберални (степента е въпрос на конкретни исторически обстоятелства).
Британското активизиране в Евразия и в света ще изисква промяна в отношенията с американските „братовчеди“, а именно сериозно отслабване на курса на „англо-американския естаблишмънт“, англо-американското единство, провъзгласено през 90-те години на XIX век от Сесил Роудс и активно развивано оттогава насам. Свободното плаване на Великобритания като национална държава е невъзможно – тя няма нито демографски, нито финансово-икономически потенциал. Единствената възможност е да се възроди Британската империя под формата на ИПО, но отново липсва достатъчна финансова база за това, а в традиционните зони на британска дейност британците се сблъскват с Русия и Турция, която сама се стреми да се превърне в ИПО. Обективно погледнато, еврейският капитал и държавата Израел биха могли да се превърнат в съюзник на британците.
Така се получава плетеница от все по-остри противоречия на различни нива и мащаби. Това са противоречията между:
– антилибералните и неолибералните стратегии за развитие на висшето световно ръководство и съответно на антилибералните и неолибералните клъстери;
– глобализационните тенденции от 1980-2000 г. и наподобяващите империя образувания, които си проправят път като форма за преодоляване на глобалната криза;
– държавните бюрокрации и финансовия капитал и съответно мрежовите и неоорденовите структури, които стоят зад първите и вторите;
– САЩ и Китай;
– „задкулисието“ на САЩ и Великобритания (условно: Орденът и Групата, понеже реалната ситуация е по-сложна);
– в рамките на самия американски истаблишмънт както по тактически, така и по стратегически въпроси.
Към това трябва да се прибави и изострената днес в световен мащаб вековна борба на орденските структури, които са приели нови форми (само един пример: Тевтонският орден, който през XIX в. разпродава по-голямата част от земите си и инвестира получените средства във военната, химическата и други индустрии; днес орденът съществува под формата на корпорации, или по-скоро корпорациите са неоорденски) или неоорденски, парамасонски (като Le Siecle във Франция).
Всички тези противоречия се засилват и ускоряват от нарастващата системна криза заедно с влошаването на геоклиматичните и геофизичните ситуации; освен това земните и космическите заплахи работят именно за държавно-имперския (импероподобния), антилибералния вектор на развитие. Освен това, проблемът се състои и в това, че се преплитат в едно кълбо противоречията и конфликтите на отминаващата епоха, нейните тенденции и противоречията на новата епоха – нейните сили и субекти не само със старата, но и помежду си – битката на различните сили и форми на Бъдещето, което често прилича на Миналото и се крие зад фасадата на Настоящето.
Променят се правилата и Играта започва, ако не отначало – това никога не се случва в историята – то без много от точките, спечелени в предишната епоха. А това е шанс. Най-важното е да не живеем с илюзиите и образите на миналото и готовността да играем не по правилата, а да ги нарушаваме. Навлизаме в друга, много опасна за живота епоха, в която са ни необходими воля и разум, т.е. преди всичко принципно нова наука – наука за обществото и човека, която предполага създаването на нови дисциплини, нов понятиен апарат, нови форми на работа със значителни по обем информационни потоци и, естествено, нови форми на организация на рационалното познание. Това е необходимо условие, за да се обединим и оцелеем поне по време на последния Голям (див) Лов на капиталистическата ера, а след това – ако имаме дух, опит и шанс – и да победим.
Автор: Андрей Фурсов, Изборский клуб
Бележка: Проф. Андрей Фурсов е известен руски историк, социолог и публицист. Оригиналното заглавие на статията е „Китай, САЩ и Русия зануляват старите правила на играта.“
Превод и Редакция: Лазар Лазаров