Много хора в България останаха без дом, без работа и прехрана. Те се борят с ежедневните предизвикателства всеки ден. Сякаш изоставени от благополучието, те носят на раменете си бремето на лишението. Но в този месец от годината, душите им светят с надежда – надежда за по-добро бъдеще, където доброто ще преодолее нуждата.
Така живее Николай, който се топли на парното в жилищна сграда, борейки се да изкара поредната зима, напълно сам. Кратка история за мъжът разказва Алина Дуартэ, която случайно го вижда, минавайки от там. Ето нейния разказ:
„Това е Ники, синеок, бял човек. Трета зима той се топли от парното в сграда на площад „Славейков“. Защото няма дом и защото няма работа. Няма работа, защото го смятат за клошар- заради външният му вид. А този вид няма как да бъде в по-добро състояние, когато се чудиш какво ще можеш да откриеш за ядене, днес на гробищата и цяла нощ да не спираш да се движиш, за да не замръзнеш. Вратата на сградата се заключва след 22.00 часа и той деликатно напуска, за да не създава смут и да не си навлече гнева на работещите там на следващия ден.
Да, той понякога се храни на гробищата. За мен не звучи толкова ужасяващо, защото често се разхождам по гробищните паркове и виждам цели гурме- трапези, съставени за определени покойници, които изгниват от естествения си процес с помощта на метерологичните условия. И въпреки това изглежда някак неетично да се черпиш с храната на починал, макар и той да няма нужда от нея. На метафизично ниво, покойникът вероятно би се радвал, че дори след смъртта си може да помогне на нуждаещ се, като сподели вечерята или обяда с него. Това е картина на Всемирен конфликт между абсурда и реалността.
Това е Световната война на 21-ви век: когато наблюдаваме бомбандировки по света през малките екрани, докато висим в кръчми и барове, облечени по последна мода със скъпи ментета, харчейки луди пари за етанолни смеси, подмятайки неуместни и богохулни шеги, а непосредствено до ходилата ни клечи гладен и окъсан дистрофик. Един невероятен нонсенс, където хлябът и зрелищата не са достатъчни, за да задоволят примитивният ум на съвременника. Героят на моя разказ вероятно е смятан за луд и в определени ситуации се държи като такъв, но когато майка ти се самоубива, заради неработещи институции, а ти останеш без работа и впоследствие без дом, някак ще превъртиш фасонката, колкото и да си коравосърдечен. Макар и със сако, което, впрочем, му е единственото, както и останалото облекло по него, той не изглежда достатъчно представителен, за да го допуснат в която и да е друга сграда с жива охрана. Той има нужда от покрив, но за да го получи, трябва да има как да го плаща.
Постъпвал е на работа и както често се случва в тази държава- ако нямаш договор, могат да те експлоатират няколко месеца и да те пуснат “по живо, по здраво”, защото нямаш и лична карта с която да се легитимираш пред МВР например. Реших да се обърна към всички вас, които виждате често мои публикации свързани само и единствено с кучета. Знам, че постовете ми достигат до съвсем малка част от хората във френдлиста. Знам, че има такива, които деликатно пропускат постовете ми с апели свързани с животни и затова искам да ги изпитам с човек. Всъщност, искрено искам да помогна на Николай, но същевременно знам, че тези, които постоянно се хвалят с възможностите си, никога няма да подадат ръка на такъв като него. Това пише тя във Фейсбук профила си. По нейни думи мъжът има нужда от работа и квартира. Алина отправя апел към хората, ако имат зимно яке в запазен вид и зимни обувки 43-ти номер да ги занесат в сградата на площад Славейков номер 4а-между 3-ти и 4-ти етаж.
„Ако имате свободна позиция за охрана на паркинг или вход- дайте знак! Ники има нужда от тази работа, за да си намери покрив. Предложих му да разкаже пред камера малко за себе си, за да може някой да обърне внимание на проблема му. Той не пие и все още не рови по кофите. Казва, че има останало достойнство и не иска да “въшляса” както, според него се случвало с клошарите. Не иска да бъде клошар. Иска да живее като “бял човек”. Преди да се “установи” на стълбите до радиатора за първи път, изрично е попитал работещите там дали ще му разрешат. Другото ще го чуете в записа. Не съм журналист, но влязах в ролята на интервюиращ, за да успее да озвучи съществените си нужди този онеправдан гражданин.“ Това пише Алина, след като заснема клип с мъжът.