В речта си на Мюнхенската конференция по сигурността, вицепрезидентът на САЩ Джей Ди Ванс отправи остри критики към Европа. Той подчерта, че основните заплахи за континента са вътрешни, а не външни. Ванс изрази загриженост относно отстъплението на Европа от фундаменталните ѝ ценности и призова европейските лидери да се вслушат в гласовете на своите граждани. Вицепрезидентът също така акцентира върху необходимостта Европа да поеме по-голяма отговорност за собствената си отбрана, за да може САЩ да се фокусират върху предизвикателствата в други региони.
Речта на Ванс предизвика разнообразни реакции сред политиците и анализаторите в Европа и САЩ. Германският канцлер Олаф Шолц изрази раздразнение от критиките на Ванс, особено по отношение на демократичните процеси в Европа. Той подчерта необходимостта от „защитна стена“ срещу „крайнодесните“ партии като „Алтернатива за Германия“.
Ръководителят на европейската дипломация Кая Калас отбеляза, че речта на Ванс създава впечатление, че САЩ искат да се скарат с Европа, и призова за фокус върху по-големите заплахи като руската агресия в Украйна. Бившият посланик на САЩ в НАТО Иво Даалдер определи речта като „безумие“ и изрази изненада от тона и съдържанието ѝ, отбелязвайки, че тя не отговаря на очакванията за дипломатическа реч на такъв форум.
От друга страна, милиардерът Илон Мъск подкрепи изказването на Ванс, призовавайки за „Да направим Европа отново велика“.
В България медиите основно отразиха съдържанието на речта и реакциите на европейските лидери. Не се фокусираха обаче върху конкретни български политически коментари. Ние от Mnenia.info обаче ще разгледаме някои доста интригуващи коментари.
Анализаторът Тихомир Чергов описа събитието като „счупване на една илюзия“ – тази, че политическата сила произлиза от моралните проповеди, а не обратното. Според него досегашната световна геополитика функционирала по модел, при който „моралните проповедници“ създавали илюзията, че именно те държат реалната власт, докато всъщност истинската сила се криела зад тях – във военната мощ и политическия натиск.
„Беше счупена една илюзия за политическата сила, умело поддържана през целия ми съзнателен живот – илюзията, че политическата сила произхожда от и е подчинена на ‘моралните’ политически проповеди (а не обратното). Илюзията, че реалната сила е в думите и моралните проповеди.“
Чергов направи паралел с мутренските години в България през 90-те, когато силови групировки като ВИС и СИК „гърбели“ хора и отнемали бизнеси. Той предложи хипотетичен сценарий, в който тези мутри първо изпращат „лелки и чичковци“ – костюмирани пиари и бюрократи, за да обяснят по телевизията, че набелязаната жертва е „неморална“, „тиранин“ и „заплаха за демокрацията“, преди да бъде премахната със сила.
„В хората ще започне да се създава илюзия, че реалната сила, че ‘мускулите’ не са в мутрите, които гърбят, а в лелките и чичковците с костюми, които четат морални проповеди.“
Според Чергов същият механизъм се е прилагал в геополитиката – първо се е разгръщала кампания на морални обвинения срещу неудобни лидери, като Милошевич, Саддам Хюсеин, Башар Асад, украинския президент Янукович по време на Майдана, и едва след това се е преминавало към реални действия – санкции, военни удари или цветни революции.
„Решават, че трябва да махнат Милошевич, защото не им играе по свирката, и пращат първо лелките и чичковците, завършили специалности ‘пиар’ и ‘политически науки’, да четат високопарни морални проповеди – ‘Милошевич е злодей, враг на демокрацията, модерно превъплъщение на Хитлер, извършва етническо прочистване, нарушава човешките права’. След което идват ‘мутрите’ с мускулите и бухалките (самолетите F-16) и вършат същинската работа.“
Според него ключовият момент в речта на Джей Ди Ванс е, че този модел вече не работи, защото „моралните проповедници“ нямат вече „мутри и мускули“ зад гърба си, които да изпълняват заплахите им.
„Знаменателното събитие, белязано от речта на Джей Ди Ванс, беше, че от този момент нататък ‘лелките и чичковците’ с бюрократски костюмчета и аура, които четат морални проповеди, вече НЯМАТ МУТРИ и МУСКУЛИ зад гърба си, които да превърнат техните морални заклинания в истинска и реална сила. Вече са просто едни безобидни и безсилни бюрократчета, които ти размахват пръст и ти четат морал, но които нямат никой силен зад гърба си.“
Той завършва коментара си със силно метафорично сравнение, като посочва, че тези западни елити сега се държат като японския войник, който отказвал да приеме края на Втората световна война и продължавал да воюва в джунглата десетилетия след нея.
„Те в момента не знаят на кой свят се намират. Целият си живот са отдали на вярата в тази илюзия и сега отказват да приемат, че тя не съществува. Досущ като онзи японски войник, който в джунглата на Филипините през 60-те години още отказвал да приеме, че войната отдавна е свършила и загубена.“
Според Чергов това е новата реалност в международните отношения – западните бюрократи и политически елити вече нямат реална власт, а само „четат морални проповеди“, без зад тях да стои никаква истинска сила.
Журналистът и настоящ евродепутат Петър Волгин пък написа, че Ванс всъщност е описал една реалност, която „нормалните хора в Европа отдавна са описали“ – липсата на реална демокрация и налагането на единен политически елит, който управлява безконтролно.
„В Европа няма демокрация. В Европа отдавна има един елит, който си е присвоил правото да управлява от наше име и използва демокрацията като смокинов лист на срамните си дела. А когато все пак някой неудобен лидер или неудобна партия вземат, че спечелят изборите, евроатлантическите демократи моментално ги отменят.“
Според Волгин, Ванс не е казал нещо ново, а просто е изрекъл на глас това, което всички вече знаят. Разликата е, че този път критиката не идва от поредния недоволен европейски гражданин, а от „американския господар“, който доскоро е подкрепял същия този елит.
„Речта му побърка настоящия европейски елит. Защото го каза американският господар. Този господар до вчера обсипваше евроелита с дребни подаръци, а днес вече му се надсмива и дори почва да му се кара. Как да не полудееш наистина!?“
Той използва и остра метафора, като сравни реакцията на европейските медии и политически коментатори с истерията на „евромисирките“, които не спират да „издават характерните си звуци“.
„Разбира се, забавно е да се гледа тази животинска ферма, чиито обитатели довчера бяха убедени, че са физическото въплъщение на умнокрасивитета. А сега приличат на онези кокошки, които макар и вече с отрязани глави, продължават да търчат из двора и да вдигат напразен шум.“
Волгин вижда в тази ситуация доказателство за дълбоката криза в Европа и съмнява дали има изход от нея.
„Няма по-страшно доказателство от това, че Европа е изпаднала в дълбока криза. Да позволиш такива хора да са твоите лидери – това наистина е признак на жесток упадък. От който не знам дали има възстановяване.“