Прокуратурата разследва случай, който разтърси цяла България – смъртта на 6-годишно дете по време на стоматологична манипулация в частна клиника в Пловдив. Според първоначалната информация, момченцето е било поставено под пълна упойка заради тежко увредено зъбно състояние. Процедурата е продължила 4 часа. Детето се е събудило, но час по-късно се е влошило драстично и е починало. Прокуратурата води досъдебно производство за немарливо изпълнение на медицинските задължения, а „Медицински надзор“ започна проверки в лечебните заведения. И въпреки че при първоначалната проверка не са установени нарушения, животът на едно дете е безвъзвратно изгубен.
А най-страшното е, че всичко изглежда по протокол.
Първата проверка на РЗИ-Пловдив в частната клиника не показва нарушения в протокола.
Законът допуска пропуски, които в такива трагични случаи изплуват с ужасяваща яснота. В момента няма изрично изискване стоматолозите, които работят с деца, да имат специалност „Детска дентална медицина“ (педиатрична стоматология). Съгласно Наредба № 34 от 2006 г. за придобиване на специалност в системата на здравеопазването, такава специализация съществува, но няма задължителен характер при работа с малолетни пациенти. Това поставя въпроса: Как е възможно да поверим живота на най-уязвимите ни граждани – децата – на система, в която липсват ясно формулирани изисквания за квалификация?
Това не е просто случай. Това е събуждане. Сигнална лампа за цялото общество, че сигурността на децата ни не може да бъде въпрос на случайност или удобство. Нито за родителите, нито за институциите.
Гражданското общество не може да стои безучастно. Необходими са законодателни промени, които да затворят тези опасни правни пролуки. Нужно е задължително присъствие на анестезиолог с педиатрична квалификация при всяка пълна упойка на дете. Необходима е законова регулация, която ясно да дефинира кой има право да извършва подобни процедури и при какви условия. Да не чакаме следващото дете.
Защото това не е просто статистика. Това е нечие дете. Нечие „мамо“ и „тате“. Нечия радост, нечий свят. И този свят вече го няма. А ние трябва да направим така, че тази загуба да не бъде напразна. Нека да не угасва повече ничий детски живот там, където е отишъл да бъде излекуван.