Граждански протест срещу въвеждането на еврото и за запазване на българския лев блокира пътя в района на Прохода на Републиката. Коалиция от неправителствени и политически организации обяви акцията за безсрочна, настоявайки за референдум по темата и незабавна оставка на правителството. Организаторите определят това като акт на гражданско неподчинение в защита на националния суверенитет.
Малко преди началото на демонстрацията се стигна до напрежение между протестиращите и жандармерията, след като хората не бяха допуснати да застанат на пътното платно. Сблъсъците с жандармерията, които ескалираха напрежението и доведоха до пострадали от двете страни, са категорично доказателство, че протестиращите са готови да поемат личен риск. Включително физически сблъсък и евентуални санкции, за да защитят българския лев като символ на икономическия суверенитет. Тази твърдост показва, че въпросът за валутата далеч надхвърля икономическите дебати и е натоварен със силен национален и емоционален заряд.
Въпреки че протестът изглежда локален, неговата сила е подкрепена от мащабната мобилизация за национално допитване. Двете успешни инициативи за събиране на подписи за референдум са безпрецедентен сигнал към политическия елит. Тези подписки представляват легитимен израз на народната воля, подчертавайки, че голяма част от обществото не приема решението за влизане в Еврозоната да бъде взето без пряко демократично одобрение. По същество, те превръщат казуса „лев или евро“ от чисто правителствена политика в общонационален дебат за суверенитета и момента на неговата трансформация.
От европейска гледна точка, мащабът на българското движение срещу въвеждането на еврото е относително уникален. В повечето държави, присъединили се към Еврозоната след първата вълна (като Словения, Словакия или балтийските страни), не е имало толкова масови и продължителни протести или организирани кампании за референдум по въпроса. Това прави българският случай контрастен спрямо общия консенсус за бързо приемане, наблюдаван в Централна и Източна Европа.
Защитниците на българската валута посочват няколко ключови риска при присъединяване към Еврозоната в настоящия момент.
Първият и най-голям риск е инфлацията. Очакванията са за скок на цените при превалутирането. Това се случва заради „закръгляването“ на цените нагоре. Въпреки обещанията за контрол, опитът на други страни показва трайно повишение на потребителските цени.
Вторият проблем е загубата на паричния суверенитет. България ще се откаже от лихвения лост на Българската народна банка (БНБ). БНБ вече няма да може да контролира лихвите според нуждите на българската икономика. Решенията ще се взимат от Европейската централна банка (ЕЦБ) във Франкфурт. Тези решения се съобразяват с нуждите на големите икономики като Германия и Франция.
Третият риск е излагането на асиметрични шокове. Това са кризи, които засягат само определени държави или сектори. Без собствен обменен курс и без възможност за девалвация, България няма да има гъвкави инструменти за бързо справяне с тези кризи.
Четвърто, има притеснения за финансовата стабилност. България влиза във валутен съюз, който се бори с големи дългове и фискални дисбаланси. Това излага българските данъкоплатци на потенциални бъдещи спасителни мерки за други страни членки.
И накрая, моментът е неподходящ. Еврозоната преживява период на слаб растеж и високи лихви. Според противниците, България може да влезе в Еврозоната, ако цикълът е по-благоприятен и блокът е по-стабилен.
Автор: Тодор Беленски
Ако искате да продължим с работата си, подкрепете ни!
Revolut: https://revolut.me/tbelenski
Банкова сметка: BG82STSA93000014941658
