Бойкотът срещу чуждестранни търговски вериги остава основна тема в социалните мрежии, а и в някои медии. Водят се активни дискусии за ефективността на тези инициативи. Мненията по въпроса обаче са крайно противоположни, като анализатори и обществени фигури изразяват разнообразни гледни точки.
Велизар Енчев, журналист и анализатор, неведнъж е подчертавал, че бойкотът в България показва как нацията е разделена – не само географски, но и социално. Според него в провинцията бойкотът среща далеч по-голяма подкрепа, отколкото в големите градове, което разкрива основни проблеми на национално ниво. В публикацията си „Бойкотът към този час: Хървати сме, но наполовина!“ Енчев отбелязва:
„Бойкотираме, но повече в провинцията и по-малко в София и Пловдив. В бедните Монтана, Перник и Смолян магазините са пусти. Но в ‘богатите’ Хасково и Благоевград Кауфланд се пука по шевовете от клиенти.“
Той прави паралел с историческото освобождение на България, като твърди, че „сега е ясно защо преди 147 години се освободи само половин България. И то не от нас, а от руския император“. Според Енчев бойкотът е подложен на съществени географски и социални разлики, като по този начин показва голямото разделение в обществото.
Въпросът, който той поставя, е как да „събудим спящата половин България“. Той изразява песимизъм относно обединението на нацията в подкрепа на една обща кауза и поставя под въпрос дали може да се постигне резултат, когато само част от обществото подкрепя инициативите.
От своя страна, Ралица Симеонова, общественик и политолог, счита бойкота за поредното доказателство за неспособността на българите да се обединят около каквато и да е кауза или цел. В своите коментари тя се фокусира върху социалния разпад и разделение, като отбелязва, че страната ни е изгубила способността да се бори за общия интерес. Симеонова пише:
„Провалът на бойкота на хранителните магазини е поредното доказателство, че сме абсолютно неспособни да се обединим около каквато и да е кауза или цел. Медиите също свършиха прекрасно своята работа и успяха да ни разединят допълнително.“
Тя посочва, че бойкотът се е провалил, защото е бил разглеждан не като инструмент за обединение, а като акт на разделение. Въпреки че съществуват усилия за протест срещу глобализацията, Симеонова смята, че „разпадът е тотален“ и „разрушена е социалната тъкан“. В разпада на обществото тя вижда и причините за политическата нестабилност в страната, като добавя:
„Затова с политика и занапред ще се занимават само тарикати и измамници. Никой нормален и свестен човек не би се ангажирал да работи за хора, които системно действат срещу собствения си интерес и срещу тези, които го защитават.“
Тя завършва с резонно тъжния извод, че „историята ни е пълна с примери за самосаботажи и предателства“, което показва, че България не е била готова за обединение нито в миналото, нито в настоящето.
Николай Стайков, икономически анализатор и част от Антикорупционния фонд, изразява съмнение относно реалната ефективност на бойкота, който фокусира общественото внимание върху чуждестранни търговци. Според него, бойкотът на западните вериги е само повърхностна реакция, която игнорира по-дълбоките и сериозни проблеми в България, като високите наеми и цените на имотите, за които почти не се говори.
„Забележете – куцо и сакато яхва вносната идея за бойкот на западните вериги супермаркети, но никой, ни-кой, не споменава другите масови протести в чужбина – за високите наеми и цените на имотите. Там изедниците са си наши, родни, има и такива, които са политически силни, а някои даже побийват.“
Стайков поставя въпроса защо подобни проблеми не са на дневен ред в България, когато те също изискват спешно внимание. Според него, протестите, насочени към западни вериги, не само че не решават основни икономически проблеми, но дори пренебрегват вътрешни корупционни схеми, които също оказват сериозно влияние върху социалната справедливост.
„А строителна фирма номер едно пък дори ще построи музей и православен храм на покрива на своя небостъргач, за да ѝ опростят ‘несъответствия’ по ЗУТ. Разбирай – незаконен строеж, но православен“, добавя Стайков, подчертавайки как такъв род дейности остават извън обсега на бойкота и общественото внимание.
Дали бойкотът на чуждите вериги е успех или провал оставяме на вас да прецените, но категорично разкриха дълбокото социално разделение и липсата на обединение в обществото. България продължава да бъде разделена в много аспекти на социалния, икономическия и политическия живот. Проличаха различни аспекти на тази социална неспособност – от географската и икономическата неравнопоставеност до манипулации и липса на единство.