Въглищната енергетика в България продължава да се движи по ръба на пропастта. За първите три месеца на 2024 г. се наблюдава устойчив спад в електропроизводството от лигнитни въглища. Респективно дела на въглищните централи в електроенергийния баланс на България. Така през м. януари 2024 г. въглищните ТЕЦ са произвели общо 1201 GWh, през м. февруари – 788 GWh, а през м. март – 690 GWh.
Делът на въглищните ТЕЦ е намалял от 32,6% през м. януари 2024 г., до 21,2% през м. март. Много избрани анализатори ликуват и се самонадъхват в правотата на невярната си теза, че видиш ли най-накрая въглищните ТЕЦ били изтласкани от пазара, по чисто икономически причини. Нищо от това не е вярно! През последните две години има три водещи фактора, с определящо влияние върху работата на въглищните ТЕЦ в България:
1. Цената на въглеродните квоти, търгувани в рамките на Схемата за търговия с емисии (СТЕ)
2. Борсовата цена на електроенергията (поради спецификите на пазарната организация, сегмента „ден напред“ е водещ)
3. Търсенето на електроенергия
В различните етапи на енергийната криза от 2021 г. насам горепосочените фактори са с променлива тежест. Ако допреди година водещо значение имаше високата цена на въглеродните квоти (напр. за м. март 2023 г. тя беше около ~100 евро/tCO2, а година по-късно е ~62 евро/tCO2), то сега водещата движеща сила е свръхликвидността на пазара и дъмпинговия ефект от навлизането на огромни количества електроенергия, произведена от непостоянни енергийни източници. Третия фактор също има ключова роля.
Вече над 1 година Европа се намира в индустриална рецесия, а това оказва своето влияние върху търсенето на електроенергия в посока „разрушаване на търсенето“. Когато нямаш големи и постоянни индустриални консуматори, но от друга страна имаш свръхпредлагане на електроенергия, резултатите са отрицателни цени. Отрицателните цени въобще не са нещо за хвалба, и няма сериозен икономист, който да каже нещо добро за тях. Това на практика означава, че пазара оценява твоя продукт на нулева стойност.
В контекста на горепосочените обстоятелства нямаме никаква яснота какво ще се случи с развитието на въглищните региони в България – как те ще бъдат запазени, как техният кадрови потенциал ще бъде доразвит и т.н. Имайте предвид, че въглищните централи са фундаментални за интегритета на електроенергийната система за България, особено за мощностния баланс и честотното регулиране на мрежата.
Ето защо е необходимо всички заинтересовани страни – от полиси-мейкъри в енергетиката, през експлоатиращи организации, браншови организации и какви ли още не, да си дадем ясна сметка за значението на въглищните централи и да отстояваме продължаването на тяхната работа до намирането на технологично ефикасно решение за плавния преход.
Моето лично мнение е, че това решение неминуемо включва преобразуването на енергийния комплекс в Маришкия басейн, поне по отношение на електропроизводствените мощности там, чрез използването на иновативни ядрени технологии от най-ново поколение.
В Маришкия басейн работят доказани специалисти, с поколения натрупани енергийни знания и вярвам, че за тях, а и за всички нас, ще бъде много по-полезно да работят и да се развиват в един комплекс, който ще покаже на света как се прави енергиен преход. Но дотогава има поне едно десетилетие, и затова ние желязно трябва да отстояваме защитата на въглищната енергетика в България!
Автор: Борислав Боев
