В последните няколко години ярко се обособиха два обществени свята – този на медийния официоз и този на независимата журналистика (подкастъри, блогъри, ютуб канали, Patreon и т.н.). Двата свята са напълно антагонистични. Много рядко, и много трудно ще видите някой да прескочи от единия в другия. Например антисистемен журналист/специалист в дадена сфера да говори по национална телевизия. Аз обаче, считам това за добре.
Масовостта никога не е добър показател, особено когато трябва да се твори качествено. Затова качеството и независимостта са по-често характеристика на медийния „ъндърграунд“. Например най-силните моменти на Тъкър Карлсън като интервюта и анализи се случиха след уволнението му от Fox News и преминаването му в независима платформа.
Именно за независимата журналистика/каузи си мисля, не само в България, но и по света. Как може да я подкрепя човек. Ами просто е – с дарения, т.е. като си плати. Американците имат много добър израз по тоя въпрос – put your money where your mouth is.
В интернет, под публикациите на въпросните независими журналисти често пъти срещам коментари от типа „ами аз съм дребен човечец, какво да направя, нищо не зависи от мен“. Лесно е – ако подкрепяш дадена кауза, каквато и да е тя. Трябва да си готов да воюваш за нея, а в нашето съвремие паричното дарение е безценен инструмент за подкрепа на битката.
А и е малко странно човек да плаща всеки месец чинно да гледа някакви жени как са наскачали върху някакъв мъж. Или пък други как маа’ат тенджери по два часа в праймтайма, пък за другото да няма. Настанали са такива времена, в които даже плащането за телевизионна/медийна услуга ще бъде атестат за финансовата грамотност на човека. Всеки иска да му е безплатно и да е сервирано наготово, но когато нещо е безплатно – продуктът задължително си ти!
Но аз вярвам, че българите в напечени моменти проявяват някакво необяснимо целомъдрие. Организират се и това винаги идва от шепа хора, които обаче имат такава сила, че винаги обръщат хода на историята. Просто винаги е ставало с пари – както и преди, така и сега.
Аз примерно за себе си съм го решил и давам конкретен пример – използвам софтуерни продукти с отворен код (операционна система Linux, e-mail client Thunderbird и т.н.). Те се издържат главно чрез дарения, това им е бизнес модела. Така както плащам за корпоративните продукти на други фирми, отделям дарение и за тях. Put your money where your mouth is.
Автор: Борислав Боев
