Живеем в условията на безпрецедентно ускорение на историята, в които бъдещето настъпва по-бързо от всякога. Без всякакво съмнение това са съдбоносни времена. Старият свят си отива в агония, а новият се мъчи да се роди върху неговите руини. На фона на тези фундаментални трансформации въпроси от съществено значение често остават извън дискусиите относно новите реалности, пред които сме изправени. А именно, какъв ще бъде човекът на новия свят? Кой ще бъде отгоре и кой отдолу? Кой ще успее да си извоюва място в бъдещето и кой ще изпадне от историята?
В статията, озаглавена „Кастата на безработните: Как ще се подходи към създаването на човека слуга“, проф. Андрей Фурсов засяга тези въпроси, очертавайки не просто социалните, но и биологичните характеристики на „прекариата“. Терминът неслучайно е съставен от английската дума „precarious“ („прекериъс“) – несигурен, опасен – и марксисткия термин „пролетариат.“ В общи линии това е „новата опасна класа“, чиито членове се намират на социалния ръб, а място им в бъдещето остава под въпрос. Фурсов ни разкрива онези фатални, но устойчиви тенденции в сферата на образованието, труда, личния живот и технологичното развитие, за които рядко си даваме сметка, но които постепенно ни водят към новия посткапиталистически социум. А той се гради именно срещу и за сметка на новата „каста на безработните“ в лицето на прекариата.
Тук предоставяме превод и редакция на статията на руския историк. От нея става ясно каква е скритата цел зад феминизма, кои социални групи могат да бъдат причислени към редиците на прекариата, както и какво бележи животът на един „човек слуга.“ След прочитането на статията важният въпрос, който може би ще си зададете, е не как ще изглежда човекът на новия свят, а има ли въобще място за човека в бъдещето. Бъдещето, което вече ни застигна!
Развитието на Изкуствения интелект
Институтът McKinsey прогнозира, че до 2030 г. между 400 и 800 млн. души, предимно в ядрото на капиталистическата система (капсистема), ще загубят работата си. Това ще доведе до драматичен спад на доходите – за работниците със сини якички с 26-56%. Ако основната жертва на автоматизацията ще бъдат предимно работниците със сини якички, то основното въздействие на роботизацията ще бъде малко по-високо – върху „интелектуалната“ част на средния слой: инженери, счетоводители, оператори на машини.
Резултатът ще бъде: а) рязко влошаване на ситуацията, обедняване на определени сегменти от средния слой и работническата класа, някои от чиито представители със сигурност ще се влеят в редиците на прекариата (класа от социално неустроени хора, нямащи пълна сигурност на заетостта); б) обедняване на и без това бедните до нищета; в) поява не просто на слой, а, както се подчертава в доклада на МВФ, на каста на безработните.
Какви ще са последствията?
Както отбелязва Ю. Ной-Харари, последица от тези процеси ще бъде формирането на две касти – „свръхчовеци“ и „безполезни“. Кастите ще се различават – вече ми се наложи да пиша за това – не само социално, но и биологично: ръст, тегло, цвят на кожата, структура на тялото, продължителност на живота – подобно на кастовите различия в Индия. Това, разбира се, не е най-близката перспектива.
Най-близо е това, което беше споменато по-горе, и, разбира се, огромното нарастване на социалното неравенство. То е прогнозирано от МВФ като последица от автоматизацията/роботизацията, а ректорът на Сколковския институт за наука и технологии казва за нарастването на социалното неравенство през следващото десетилетие: „Това е неизбежно като изгрева на слънцето“. За слабите на този свят, за прекариите, това е по-скоро като слънчев залез.
Кой е най-уязвим?
Сред прекариите има особено голям брой млади хора и жени. Феминизацията на труда (и феминизацията/демаскулинизацията на живота като цяло) в късното капиталистическо общество е много важен аспект на прекаризацията. Пропагандата в Постзапада представя заетостта на жените като тяхна еманципация, самореализация, придобиване на идентичност. Всъщност отношението към заетостта на жените, подобно на квазиидеологията на феминизма, решава редица важни политически и икономически проблеми за горното ядро на капсистемата. От икономическа гледна точка то увеличава пазара на труда, засилва конкуренцията в работната сила и следователно дава възможност за по-ниски заплати, свръхексплоатация – и свръхпечалби.
„Значителна част от прекариите са млади хора.“
Типичните прекари са „вечният стажант“ и „вечният студент“. Стажантът се приема на изпитателен срок, след това се отхвърля, а мястото му се заема от нови стажанти – и това е режим „нон-стоп“. Вечният студент е тип, особено разпространен в американските университети (виждал съм доста от тях там). По същество той е временно безработен и прекарий в същото време.
Да вземем предвид факта, че в Постзапада (както и в Русия) образованието се е превърнало в стока, в услуга, т.е. то е комерсиализирано, съпроводено е от спад в нивото му и изместване на истинското образование от събирането на „компетенции“ в стандартизирани курсове и компютърно обучение. Става ясно все по-голяма част от младите хора ще се присъединят към редиците на прекариата, където, между другото, ще бъдат изправени пред жестока конкуренция, от една страна, с възрастните хора, а от друга – с мигрантите. Част от мигрантите, които са готови да работят, попълват прекариата. Не е изненадващо, че значителна част, ако не и мнозинството от прекариата, се намира в сивата („неформалната“) или дори криминалната икономика. Това с особена сила се касае за сезонните работници.
Трябва да се отбележи, че сезонните работници са характерни не само за ядрото на капсистемата (и нейните анклави на юг), но и за полупериферията и дори за периферията. Например в богатите страни от Персийския залив има няколко милиона индийци (от 5 милиона индийци, които работят сезонно в чужбина, 90 % работят в района на Персийския залив), пакистанци, бангладешци.
Прекариат
Прекариатът: Новата опасна класа
Авторът на едно отлично изследване за прекариата Гай Стендинг („Прекариатът – новата опасна класа“) специално откроява негативните социални и социално-психологически последици за членовете на прекариата, които се дължат на „поведенческата икономика“ на късния/умиращия капитализъм.
На първо място, прекариатът се формира като тревожно-потиснат психотип, живеещ в страхове, нерядко просто неспособен на рационално възприемане на живота. Оттук и жаждата за окултни и магически форми. Ситуацията на прекариата е особено разрушителна за женската психика и за семейството като институция. Наред с другото, прекариите са една от главните мишени на такава форма на престъпление срещу човечността, каквато е правосъдието за непълнолетни.
Демография на дългосрочните антидепресанти, САЩ
По данни на Националното изследване на здравето и храненето, цитирано от New York Times (Графика 1), белите жени на възраст над 45 години съставляват 58% от всички редовно употребяващи антидепресанти (от 5 години или повече) възрастни в САЩ. На второ място с голяма разлика са белите мъже над 45 години. При жените се наблюдава чудовищен скок от 2010 г. насам.
Край на личния живот
Наред със света на окултните и магическите форми, социалните мрежи се превръщат в социалното пространство на прекариата. Те са основната зона на неговия социален живот. Използвах термина „зона“ по някаква причина: като всеки „мрежовик“, прекарият се намира под глобално мрежово наблюдение, което, освен всичко друго, унищожава личния живот като такъв.
Другите две функции на мрежите са да заменят живото общуване, в хода на което може да се формира класово съзнание, с електронно безотговорно общуване и да потопят индивида в поток от информационен боклук, лишавайки го от способността и умението да прави избор.
Какво ще замени образованието?
Прекариатът, особено неговата млада част, е откъснат от истинската култура, а училищното образование се замества с дресура (в Руската федерация такава дресура се явява Единният държавен изпит, която често се провежда във форми, унижаващи човешкото достойнство и приучаващи младите хора да се отнасят към това като към норма). Така прекариатът не е в състояние да осъзнае себе си в качеството си на група или, още повече, на класа. Теоретично неговите представители не са класа сами по себе си, но и на практика трудно могат да се превърнат в такава.
В това отношение те много приличат на „опасните класи“ на Запада, които го разтърсиха с бунтовете си (буржоазията ги превърна в революции за окончателното придобиване на целостта на капсистемата, т.е. за превръщането ѝ в пълноценна Система) в края на XVIII и първата половина на XIX век, а през втората половина на XIX век се превърнаха в работническа класа – първо в Англия, а след това във Франция и Германия.
През последните десетилетия се развива обратният процес: работническата класа дегенерира в нови „опасни класи“. Последните са неспособни на класова борба, но при определени условия са повече от способни на яростен всеразрушителен бунт, който може да се превърне в революция, помитаща (заедно с най-опасните класи) една система и установяваща нова.
„Паноптикум“
В края на XVIII в., по-точно през 1787 г., Дж. Бентам предлага „опасните класи“ да бъдат вкарани в организационната форма на общество паноптикум. Две години по-късно „опасните класи“ във Франция показват, че процесът може да протече по съвсем различен – „гилотинен“ – начин.
Изглежда, че сегашната световна върхушка, или поне част от нея, е готова да тръгне по пътя на създаването на нов вариант на паноптикума на базата на NBICS-технологиите (предполагаемото ядро на шестия технологичен режим, основан на обединяването и синергичното укрепване на постиженията на нано-био-информационните и когнитивните технологии). От това следва психологическия и дори генетичния контрол над човека до отглеждането на нов тип „Хомо-човек слуга“.
Изследванията са в пълен ход, регистрирайки например, че хората с една от версиите на гена HTR 2A са по-склонни към подчинение, а мъжете с ниски нива на тестостерон по-лесно приемат контрола върху тях. Ако към това прибавим и новите електронни технологии за социален контрол, наистина се очертава нов паноптикум с прекария като един от главните герои.
Измамата „прогрес“
В тази връзка в статията „Тестостеронът: нещо не е наред“ Александър Березин пише:
„През последния половин век нивата на тестостерон при мъжете постоянно намаляват. Мускулната им сила също постоянно спада, въпреки модата на фитнес залите и здравословния начин на живот.“
Същото, според статията, се случва и със сексуалната активност. Новите разработки показват, че бедите от недостига на този хормон може да са много по-обширни. Изглежда, че този недостиг увеличава шансовете за диабет, а вероятно и за други не толкова приятни неща.
„Склонни сме да си представяме човешката история като развитие, при което следващият етап превъзхожда предишния. Но в живота има много примери, че това не е така„, отбелязва авторът.
Например, пише той, добре известно е, че честотата на раковите заболявания в обществото непрекъснато нараства, както и на редица други болести. Освен това причината за това не е основно в замърсяването на околната среда, а в аспекти на човешкия живот, които по принцип се смятат за прогресивни.
„Въпреки това идеята за някакъв вид прогрес, който прониква във всички сфери на живота на хората и постоянно подобрява живота им, не изчезва“, констатира Березин.
Типичен пример за това според него е, че мнозина смятат, че днес хората се занимават много повече със спорт, отколкото преди, и че половият им живот е по-активен, отколкото през последните десетилетия, с добре познатите им сексуални предразсъдъци. И в двата случая обаче е точно обратното, уточнява статията.
Графика 2: Процент на американците, които съобщават, че не са правили секс, правили са секс веднъж месечно или веднъж седмично или по-често през последните години
Накрая, в подкрепа на това, Wall Street Journal съобщава, че повече от 35 милиона американци живеят сами (Графика 2: „Повече от всякога американците не правят секс“). Процентът на самотните хора се е удвоил от 1960 г. насам. По данни на General Social Survey, базирано в Чикагския университет изследване на общественото мнение, провеждано от 1972 г. насам, броят на американците, които имат интимни отношения поне веднъж седмично, е намалял от 45% (2000 г.) на 36% (2016 г.).
Източник: Андрей Фурсов, Dzen.ru
Бележка: Проф. Андрей Фурсов е известен руски историк, социолог и публицист. Автор на редица трудове, преведени и издадени в САЩ, Нидерландия, Германия, Финландия и Индия. Статията е публикувана на 22 април 2025 г.
Превод и редакция: Лазар Лазаров