Докато вниманието на обществото е насочено към политическия спектакъл, бюджетните дефицити и шумните обещания за европейски милиарди, в България протича процес, който носи всички белези на тиха и целенасочена разруха. Името му е „скрита приватизация“. Един от най-ярките примери за това е случващото се с „БДЖ- Товарни превози“- стратегически държавен актив, който вече години наред бавно, но сигурно се разгражда под прикритието на „реформи“.
През 2012 г. Агенцията по приватизация официално обяви търг за продажба на дружеството. Цената беше между 200 и 250 млн. лв., а интерес проявиха 6-7 фирми. Само година по-късно- през 2013г., процедурата беше спряна. Липсата на сериозен инвеститорски интерес, запори върху акциите и политическо решение от страна на новото правителство запазиха държавната собственост. И резултатът не закъсня: след спирането на продажбата, „Товарни превози“ отчете ръст от над 30% в превозите. Парадоксално? Не съвсем. Защото доверието и от служители, и от клиенти беше възстановено, когато държавата показа, че има воля да запази стратегическите си активи. Но това беше само кратък момент на надежда.
Отказ от приватизация? Или нова, по-опасна форма?
След 2014 г. започна нещо далеч по-коварно: процес, който няма официално наименование, но чийто ефект е ясен-дефакто приватизация без продажба. Без обявления, без конкурси, без стратегия. Управлението на БДЖ все повече се превръща в илюзия за публичен контрол. Недофинансиране, умишлено занемаряване на услугите, отказ от модернизация-всичко това не е просто бездействие. Това е активна форма на дезинтеграция, която води до един и същ резултат: общественото мнение да приеме приватизацията като „неизбежна“.
А когато частният сектор започне да се намесва, той се интересува само от едно: печалба. Частни компании поемат най-доходоносните линии-тези с натоварен трафик, ясна логистика и гарантирани приходи. Останалите -губещи, но социално важни маршрути-остават за държавата. Така моделът става ясен: печалбите се приватизират, загубите се социализират. И, разбира се, сметката я плащат гражданите – и като данъкоплатци, и като пътници.
Идеологията на разрухата, под маската на „реформа“
Най-опасното в този процес не е самата приватизация. Опасно е прикриването ѝ, съзнателното укриване на истинските мотиви зад езика на европейските директиви, „либерализацията“ и „модернизацията“. ЕС не настоява за приватизация на националните оператори. Германия, Австрия, Франция-техните железници са държавни. Разликата? Там има ясни правила, реална конкуренция, социална защита. У нас задкулисие, липса на стратегия и безконтролно отдаване на линии и услуги.
Всичко се случва чрез дребни, но кумулативни действия: договори с подизпълнители, промени в наредби, неясни условия, лоша синхронизация между влакове и автобуси. Разписанията са умишлено неудобни-особено за ученици и работещи. Частните автобусни превозвачи тръгват минути преди влаковете, лишавайки ги от пътници. Това не е случайност. Това е саботаж на държавното в полза на частното.
Последиците: социална изолация, кадрова криза, морален срив
В резултат на всичко това регионите, които най-много имат нужда от достъпен транспорт, остават изолирани. Цените растат. Квалифицираните кадри напускат -или отиват в чужбина, или в частния сектор. Държавата не само губи собственост-губи капацитет да предоставя обществени услуги.Това вече не е икономически, а управленски и морален провал.
И докато институциите мълчат, гражданите започват да се организират. Гражданска платформа „Твоят глас“ стартира национална подписка срещу скритата приватизация на БДЖ. Те предупреждават: предстои териториално разделяне на железницата, в което частни компании ще получат не само държавни субсидии, но и безвъзмездно-влаковете, закупени след 2009 г.
Това не е реформа. Това е прехвърляне на публични активи в частни ръце, прикрито зад фрази като „конкуренция“ и „възстановяване“. Приватизация без да се изрича думата „приватизация“.
Истинският проблем не е юридически. Той е политически, обществен и морален. Когато се източва стойността на едно предприятие: клиентите, пазарите, рентабилните маршрути-всичко, освен името,тогава няма значение какво пише в регистъра. Същността вече е изгубена.
В този смисъл, въпросът не е дали ще се продаде БДЖ. Въпросът е дали вече не е започнало нейното обезкървяване-тихо, без отчетност и без шанс за възстановяване. И ако това е така, остава само един отговор-граждански натиск, реален дебат и настояване за отчетност. Защото когато държавата се отказва от стратегическата си роля, обществото няма право да мълчи.
Автор: Надежда Беленска
