Този сценарий все повече отговаря на общите интереси на Америка и Русия в рамките на тяхното „Ново разведряване“…
В края на миналия месец унгарският министър-председател Виктор Орбан прогнозира, че „Украйна, или това, което е останало от нея, отново ще бъде буферна зона“ между НАТО и Русия, след като конфликтът неизбежно приключи. Обосновката му е, че тя ще бъде държана извън НАТО, но също така е малко вероятно да попадне изцяло под влиянието на Русия. Това е логично, но е възможен и друг сценарий, а именно Украйна да се превърне в „държава мост“, което би могло да помогне за възстановяване на отношенията между Русия и Запада или поне между Русия и САЩ.
За да поясня, целите на Русия за демилитаризация и денацификация на Украйна не могат лесно да бъдат постигнати едностранно в смисъл Москва да наложи това със сила, да не говорим за безкрайното поддържане на това положение. Много по-реалистично е те да изискват сговорчиво правителство в Киев, което да ги осъществи. Това обяснява условията, съдържащи се в проекта за мирен договор от пролетта на 2022 г., който беше саботиран от Великобритания и Полша. Тези две страни и техният общ покровител САЩ не искаха този резултат, тъй като смятаха, че могат да нанесат стратегическо поражение на Русия.
Стратегическите оценки на Америка обаче се промениха след историческата изборна победа на Тръмп до степен, в която САЩ вече са готови да направят повече отстъпки в сравнение с Русия в търсене на „Ново разведряване“. Това споразумение, за което Щатите работят, се смята за много по-важно за САЩ, отколкото да продължат да въоръжават Украйна срещу Русия, тъй като споразумението може да доведе до ерозиране на част от конкурентното предимство на Китай спрямо САЩ, като стимулира Русия да ограничи сътрудничеството с нея в областта на ресурсите и военното дело.
Контурите на очертаващата се сделка, която, разбира се, може да бъде изместена от неочаквани събития или да не бъде постигната напълно, като цяло обаче е това, което Америка и Русия искат да договорят.
В случай че успеят, след провеждането на изборите в Киев евентуално може да дойде на власт така нареченото „умерено правителство“, особено ако Тръмп принуди Зеленски да не се кандидатира или упълномощи разузнавателните си служби да подкрепят когото и да е от неговите съперници предвид напрежението между тях и Зеленски.
Това би било исторически резултат, тъй като, който и да замени Зеленски, може да осъществи целите за демилитаризация и денацификация, които Русия се опитва да постигне през последните три години, с пълното одобрение на Америка на Тръмп като „quid pro quo“ („нещо за нещо“ – бел. ред.), за каквото и да било друго, за което Русия и САЩ се договорят. Макар че руско-украинската търговия може никога да не се върне на равнището си отпреди 2014 г. поради Споразумението за асоцииране на Украйна с ЕС и други подобни икономически пактове, това все пак би допринесло много за сближаването.
Следователно относителното нормализиране на руско-украинските отношения може да доведе до това Украйна да се превърне в много по-голяма степен в „държава мост“, отколкото в „ държава буфер“ по отношение на поддържането на „Новото разведряване“ между Русия и САЩ. Дали това ще доведе до постепенно сближаване на отношенията между Русия и ЕС ще зависи от реакцията на Брюксел спрямо тези потенциални развития, както и от тази на Варшава, тъй като Полша служи като входна врата на ЕС към Украйна. Засега нито един от двата сценария не изглежда вероятен, но и двата не могат да бъдат и изключени.
С напредването на руско-американските преговори в интерес и на двете страни ще бъде да направят всичко възможно, за да превърнат Украйна в „държава мост“, което Путин може би е очаквал като потенциален резултат през цялото време и би могло да обясни решението му да не води тотална война срещу Украйна. Като внимаваше да избегне съпътстващи щети за цивилното население, включително неудобства като например бомбардиране мостове над Днепър или пълно унищожение енергийната инфраструктура на Украйна от страна на Русия, той направи това относително по-лесно.
Ключовата дума е „относително“, тъй като все още ще има украинци, които ще мразят Русия, независимо от всичко, и ще са изпитвали такава ненавист, по каквито и да е лични причини дори преди специалната операция. Независимо от това, важното е, че самоограничението, което Русия упражняваше в хода на конфликта, запази жизнеспособен сценария за сближаване с Украйна, който сега все повече съвпада с американските интереси, както ги концептуализира Тръмп 2.0, и следователно този сценарий е по-вероятен от всякога.
Автор: Андрю Корибко, Substack
Бележка: Авторът е политически анализатор, журналист и редовен сътрудник на няколко онлайн списания, както и член на експертния съвет на Института за стратегически изследвания и прогнози към Руския университет за дружба на народите. Специализира в областта на глобалния системен преход към многополярност. Оригиналното заглавие на статията е „Дали бъдещето на Украйна ще бъде „ държава буфер“, или „държава мост“?
Превод и редакция: Лазар Лазаров