При израелски въздушен удар на 17 март 2024 г в ивицата Газа загива български гражданин, работещ за ООН. Той е част от екипите, оказващи хуманитарна помощ в региона, където военните действия взимат стотици жертви, включително жени и деца. Министерството на външните работи (МВнР) на България публикува кратко съобщение, в което се посочва, че „предварителната информация“ сочи за смъртта на българина, но не се уточнява кой е отговорен за атаката.
Хорхе Морейра да Силва, изпълнителен директор на Службата на ООН за проектни услуги, коментира:
„Израел знаеше, че това е сграда на ООН, че хората живеят, отсядат и работят там, това е комплекс. Това е много добре познато място.“
На пресконференция в Брюксел той заяви, че случилото се не е инцидент. По думите на да Силва сградата е поразена от взривно устройство, което е било пуснато или изстреляно в помещенията.
Израелската армия отрича да е нанесла удар комплекса на ООН в Дейр ал-Балах и твърди, че е нанесла удар обект на Хамас в северната част на Газа, където е засякла подготовка за стрелба по израелска територия.
Случаят породи остра обществена реакция, а журналистът и бивш дипломат Велизар Енчев не крие възмущението си от начина, по който българските власти реагират. В свой коментар той пише:
„Сега ще видим: България държава ли е или територия с ранг на протекторат?“
Той критикува липсата на категорична позиция от страна на МВнР и нежеланието да се назове виновникът за атаката:
„В съобщението на МВнР прозира и страхът да се назове държавата – виновник за смъртта на нашия сънародник, макар че всички световни информационни агенции я сочат без никакво колебание.“
Вместо незабавни дипломатически действия – като извикване на посланика на Израел за обяснения и официална протестна нота – МВнР се задоволява с неутрално и уклончиво съобщение. В него отсъства дори изричното споменаване на Израел като страна, извършила въздушния удар. Това е още по-скандално на фона на реакциите на световните медии, които ясно посочват източника на атаката.
Очакваното поведение на една суверенна държава би било не само да изиска разследване, но и да заеме ясна позиция. Вместо това българските власти избират езика на дипломатическия комфорт, а не на националното достойнство.
Формулировката на МВнР, наричаща смъртта на българския гражданин „инцидент“, буди основателно възмущение. Според тълковния речник, „инцидент“ е „непредвидена, нежелана и обикновено неприятна случка“. Но как може убийството на служител на ООН, в резултат на военен удар, да бъде представено като просто произшествие?
Велизар Енчев иронично отбелязва:
„Инцидент е да целуваш десницата на Боса и да не изпитваш никакъв срам от публичния позор. Коя ли ръка инцидентно целува сега?“
Този начин на изразяване показва не само липса на категоричност, но и вероятен страх да не се разгневят геополитически партньори.
В продължение на 48 часа след въздушния удар българските власти не осъждат израелските действия в Газа, при които загиват стотици палестинци, включително жени и деца. Това мълчание е показателно за начина, по който страната ни подхожда към важни международни събития – чрез пасивност и политическа конюнктурност.
Държава, която не може да защити живота на своите граждани, дава сигнал, че е загубила не само дипломатическата си тежест, но и суверенитета си. Ако убийството на българин в Газа е „инцидент“, то пасивността на българските власти е трагедия.
А какво прави ЕС в отговор на убийствата на християни в Сирия – вижте в този материал.