България ще кандидатства за заем до 3 милиарда евро от ЕС, за да финансира оръжия и техника за армията. Докато училища се рушат, млади хора емигрират, а семейства не могат да си позволят второ дете, държавата избира ракети пред реални реформи.
Министерският съвет прие решение, с което одобрява проект на заявление за интерес от името на България за участие във финансовия инструмент SAFE – „Мерки за сигурността на Европа“. България вече води разговори за конкретни покупки – включително трикоординатни радари от Франция, както и противокорабни ракети NSM CDS от САЩ на стойност около 620 милиона долара.
Само преди седмица премиерът Росен Желязков заяви по време на военноморското учение „Бриз 2025“, че армията започва „ускорен темп на модернизация“. Финансирането ще е по две линии – чрез държавния бюджет и чрез SAFE.
Заявлението до Европейската комисия трябва да бъде подадено до 29 юли 2025 г. То не е правнообвързващо, но представлява заявка за бъдещо обвързване с много сериозен финансов ангажимент.
Модернизация или подмяна?
Това не е просто поредна военна сделка. Това е ‘цивилизационен избор’. В момент, в който българското образование изнемогва, държавата ни планира да тегли над 3 милиарда евро заем за оръжия. В същото време няма адекватна програма за подкрепа на млади семейства. Няма реални стимули за раждаемост. Липсва стратегическа визия за младите предприемачи, които искат да развиват бизнес в България, но са оставени сами в море от бюрокрация, несигурност и липса на капитал.
В последните години политиците често говорят за „инвестиция в бъдещето“. Но тази фраза се е превърнала в куха формула. Защото реалността показва, че ние не инвестираме в бъдеще, а в оръжейни системи, които ще бъдат изплатени от същото това бъдеще – от днешните ученици, от утрешните данъкоплатци.
SAFE обещава „сигурност“. Но коя сигурност има приоритет? Няма как да сме стабилна държава, ако градим отбраната си върху разпадаща се социална тъкан. Можем да купим най-добрите радари и най-съвременните ракети, но какво от това, ако половината училища в страната ни нямат учители? Ако децата учат в мухлясали сгради? Ако младите семейства трябва да избират между второ дете и оцеляване? Геополитическо послушание или стратегическо мислене?
Политическата обосновка е предвидима: ангажимент към НАТО, участие в общата европейска отбрана, необходимост от спешна модернизация на армията. Но когато всеки проблем се решава с повече дълг и още една оръжейна сделка, трябва да попитаме: това ли е визията ни за развитие?
Ако всяка война започва с пушки, всяка разруха започва с пренебрежение към образованието. Към хората. Към тяхната способност да мислят, да създават, да останат тук.
Влизаме в дълг, за да купим оръжия. Но не излизаме от дълбоката криза на доверие, на мотивация, на обществено разслоение. И това не може да бъде компенсирано нито с радари, нито с ракети. Само със смелост да сменим приоритетите. И с политическа воля да сложим хората преди системите. Защото сигурност няма без справедливост. И няма оръжие, което може да защити една нация от собственото ѝ разпадане.
Автор: Тодор Беленски
Ако искате да продължим с работата си, подкрепете ни!
Revolut: https://revolut.me/tbelenski
Банкова сметка: BG82STSA93000014941658d
