Мнозина наричат влизането на Доналд Тръмп в Белия дом революция. Всъщност 47-ият президент на Съединените щати обяви пълно отхвърляне на либерализма и глобализма. А с какво се заменят те? Идеологията на либерализма се заменя с идеологията на консерватизма. Без да навлизаме в тънкостите на въпроса, това е идеологията, към която консервативното крило на Републиканската партия се придържаше в най-трудните времена и която може да се изрази с думите: „Да върнем добрата стара Америка“.
И с какво Тръмп предлага да замени глобализма (или глобализацията)? Някои наблюдатели смятат, че Тръмп ще създаде „държава крепост“ и наричат тази политика изолационизъм. Но с това не може да се съгласим. „Държавата крепост“ на Тръмп е предназначена не само и не толкова за отбранителни войни, а и за настъпателни такива. И ако вярваме на първите изявления на Тръмп, полето на нападателните войни на Америка може да бъде почти цялата планета. Разбира се, 47-ият американски президент продължава да твърди, че е за „световен мир“. Това означава, че той е противник на горещите войни. И че, първо, ще направи всичко възможно Америка да не бъде въвлечена в нови „горещи“ авантюри. Второ, той обещава да потуши пожарите на горещите войни, които вече горят в различни части на Земята. И то с помощта на същата тази военна сила. Не знам до каква степен ще успее. Но Тръмп прави всичко възможно да влезе в историята като вселенски „миротворец“.
Политиката, която Тръмп замисля, може да се нарече нов или алтернативен глобализъм. По какво се различава тя от предишната политика на глобализация на Вашингтон? В това, че предишната политика на глобализация не се провеждаше в интерес на държавата, наречена Съединени американски щати, а в интерес на това, което самият Тръмп нарича „дълбоката държава“. А интересите на Съединените американски щати и на дълбоката държава според Тръмп не само не съвпадат, но и са противоположни.
Разбира се, Тръмп никъде не дава подробно обяснение за кардиналните различия между двата варианта на глобализацията. Но такива обяснения са предоставени от някои чуждестранни автори. На първо място, американски автори, които като американски патриоти бяха и все още са загрижени за съдбата на родината си.
Например книгата „Комитетът на тристате“ на американеца Джон Коулман. Първото ѝ издание е от 1991 г. Книгата е преиздавана многократно с допълненията и уточненията на Колман (последното издание е от 2006 г.). „Комитетът на тристате“, както обяснява авторът, е задкулисен световен елит, който се стреми да установи власт над цялото човечество. Крайната му цел е да създаде Единна световна държава и Единно световно правителство, които този елит (или неговите потомци) ще ръководи.
Историята на „Комитета на тристате“ датира от 1600 г., когато британската кралица Елизабет Първа създава с указ Източноиндийската компания. По-късно тя е преименувана в Британска източноиндийска компания („БИИК“) и получава по-големи правомощия от военно и политическо естество. Докато британският монарх управлява предимно това, което шеговито наричаме островите на Мъгливия Албион (Британските острови, включващи Англия, Уелс, Шотландия и Ирландия), БИИК управлява Индия и други отвъдморски територии на британската корона. Историците често наричат БИИК „държава в държавата“. Но в известен смисъл БИИК заслужава названието „държава над държавата“. БИИК е премахната с указ на кралица Виктория през 1874 г. Очевидно тя се е страхувала, че БИИК може действително да се окаже над британската корона и да започне да я управлява. Освен това по това време британската колониална империя, Pax Britanica, „над която слънцето никога не залязва“, вече е била до голяма степен създадена благодарение на БИИК.
Както се казва: „Мавърът си е свършил работата, мавърът може да си тръгне“ (от пиесата на Йохан Шилер „Заговорът на Фиеско в Генуа“, 1783 г.). Но мавърът не пожелава да си тръгне. Той просто сменя маската си. БИИК сякаш напуска сцената на световната история, но всъщност остава под друго име – „Комитетът на тристате“. БИИК има триста основни акционери, които съставляват „Съвета на 300-те“. Те са успели да се закрепят в икономиките на много страни по света, да установят контрол върху най-важните световни пазари и индустрии, да създадат независими от държавата централни банки, да купуват вестници с голям тираж, да поставят свои хора в парламентите и правителствата и т.н. „Съветът на 300-те“ се превръща в „Комитет на 300-те“, като последният съществува вече сто и петдесет години. През този век той често е наричан и „дълбоката държава“.
Така наречената „пандемия от ковид“, датираща от 2020-2022 г., се превърна в своеобразен лакмус за това доколко успешно Комитетът на тристате (дълбоката държава) е установил контрол над националните държави. От 70-те години на миналия век „Комитетът на тристате“ насърчава идеологията на глобализацията по целия свят. Пропагандата се осъществяваше чрез Международния валутен фонд, Световната банка, Общото споразумение за митата и търговията („GATT“), Римския клуб, ЮНЕСКО, Конференцията на ООН за търговия и развитие („UNCTAD“), Програмата на ООН за околната среда („UNEP“), други специализирани органи на ООН и др. От една страна, глобализацията беше представена като определен „обективен процес“, а от друга – като съзнателна политика на държавите и международните организации, насочена към решаване на глобални проблеми (например екологичната криза). Но това беше „димна завеса“, която прикриваше истинските цели на „Комитета на тристате“ – отслабването и унищожаването на националните държави. За да може върху руините на националните държави да се издигне зданието на Единната световна държава и Единното световно правителство.
„Великото зануляване“, обявено от един от глашатаите на „дълбоката държава“ – Клаус Шваб (президент на Световния икономически форум), представлява план за последния тласък към създаването на Единно световно правителство.
В края на миналия век някои автори твърдяха, че глобализацията е заговор срещу човечеството. Но те считаха, че глобализацията е инициирана от Съединените щати. Че именно Америка ще бъде крайният и абсолютен бенефициент на глобализацията. Че глобализацията ще завърши със създаването на Pax Americana. В миналото вече е имало един такъв опит – проектът Pax Britanica, но Лондон не успява да завърши империята си. Една четвърт от човечеството („общото население на Земята“) към края на XIX – началото на XX в. вече е под британската корона, но три четвърти все още не са „ усвоени“. Това е пикът на Pax Britanica, след което започва постепенното отслабване на Британската империя. А след Втората световна война тя се разпада напълно. Британският проект за глобализация завърши с провал. И сега, според някои автори, вече повече от половин век Вашингтон, следвайки примера на Лондон, изгражда Pax Americana под знамето на „глобализацията“.
Джон Коулман категорично не е съгласен с тази трактовка на глобализацията. Като истински американски патриот той е съкрушен, констатирайки, че именно Америка е основната жертва на политиката на глобализация, провеждана от „дълбоката държава“. Той посочва две основни причини, поради които унищожаването на американската държавност е в центъра на плановете на дълбоката държава.
Първо, защото конструкцията на американската държава е много устойчива и е необходимо да се работи усилено и дълго за нейното разрушаване. Това не е като да разрушиш някоя сламена „колиба на чичо Том“ в Африка.
Второ, защото през ХХ век Америка е най-проспериращата държава в света и много други държави се стремят да й подражават, копирайки нейния опит. Така че дълбоката държава решава да превърне Америка в еталон за това как може и трябва да се осъществява самоунищожението. Но самоунищожението на Америка, което се случва там поне от миналия век, се прикрива с красиви думи и псевдонаучни теории.
Джон Коулман определя като една от основните прояви на това самоунищожение приемането от Конгреса на САЩ през декември 1913 г. на закона за създаване на Федералната резервна система на САЩ – Американската централна банка със статут на частна корпорация. От този момент нататък Америка губи своя суверенитет и попада под прекия контрол на Комитета на тристате. С големи подробности Коулман разказва за деиндустриализацията на Америка, която се е извършвала и продължава да се извършва съгласно „научните“ препоръки на Римския клуб – една от важните институции на дълбоката държава, създадена през 1968 г. Много подробно Коулман пише и за революцията на „контракултурата“, започнала през 60-те години на ХХ век (рокмузиката, Бийтълс, хипитата, сексуалната революция и т.н.), по време на която започва масовата наркоманизация на Америка (днес САЩ са най-наркозависимата страна в света). Започва активно и агресивно настъпление срещу християнството, като то се заменя с неопаганизъм и дори сатанизъм (крайната цел е да се създаде една нова религия, която ще бъде единствената официално разрешена религия в Единната световна държава). На това разрушаване на Америка през последното столетие е посветена почти половината от цялата книга на Джон Коулман.
Авторът на книгата (между другото, бивш служител на британската разузнавателна служба „МИ-6“) в течение на няколко десетилетия е възприеман в Америка като дисидент и теоретик на конспирацията. Но има хиляди такива активни дисиденти и теоретици на конспирацията (тези, които пишеха за конспирацията на „Комитета на тристате“, „дълбоката държава“, „господарите на парите“ и т.н.). А броят на пасивните дисиденти и теоретици на конспирацията (т.е. тези, които разбираха какво се случва с Америка, но мълчаха или не можеха да го изразят) се измерва в милиони и десетки милиони.
Доскоро Тръмп беше един от пасивните дисиденти и конспиролози. Но вече е активен. Вероятно най-активният в цяла Америка. Думата „глобализация“ е изчезнала от речника му. Ако все пак понякога я използва, то е само като ругатня. Но в действителност (ако се съди по изявленията му от последната година) той все още е глобалист. Сега обаче глобализацията трябва да се провежда не в интерес на дълбоката държава, а в интерес на САЩ. Не на думи, а на дела (предишните президенти също обичаха да козируват с думите „национални интереси на САЩ“, но това беше само реторика, за да прикрият решения и действия в интерес на дълбоката държава). Големият въпрос е дали Тръмп ще успее или не.
Но в заключение бих искал да отбележа, че имаме доста подходяща дума за наименованието на тази нова глобализация – империализъм. По-точно, американски империализъм. Този, който има за цел да изгради Pax Americana. Римейк на британския империализъм с неговата Pax Britanica. Но този британски империализъм, както отбелязах по-горе, не беше осъществен докрай. Той не се превърна в глобална империя. А амбицията на Тръмп е Pax Americana все пак да се превърне в глобална империя.
Как Тръмп ще построи американска глобална империя? С помощта на силата. Например на една от предизборните си срещи Тръмп откровено заявява: „Ще възстановим мира чрез сила на цялата планета“. Разбира се, можем да предположим, че пацифистът Тръмп ще постигне мир чрез заплахата от сила. Без кръвопролития, убийства и разрушения. Така че враговете да се предадат без бой. Но за да се случи това, Америка трябва да има многократно превъзходство във военната мощ над другите държави. А днес тя не разполага с такова. И за една силно отслабена Америка вече няма да бъде възможно да постигне явно военно надмощие. Следователно ще се стигне просто до използването на сила с кръвопролития, убийства и разрушения.
Разбира се, глобалната американска империя може да бъде изградена и с помощта на такива методи, които през ХХ век са били назовавани с думата „империализъм“ и не са пряко свързани с използването на военна сила. Тези методи са описани преди повече от век в известната книга на Ленин „Империализмът като най-висш стадий на капитализма“ (1916 г.). Сред тях особена роля играе износът на капитали и установяването на контрол върху световните пазари от страна на международните монополи. По-късно (вече през втората половина на ХХ век) се появяват и други невоенни методи на империализма, които са наречени „неколониализъм“. Например неакционерни форми за контрол върху чуждестранни компании (чрез споразумения за трансфер на технологии), закупуване на чуждестранни активи с помощта на продуктите на „печатарската преса“ на метрополията (т.е. с помощта на резервни валути; основната е американският долар) и др.
Доналд Тръмп
Но дори и тук Тръмп вече е закъснял. Опитът за изграждане на глобална американска империя беше възможен, когато американският долар беше в зенита на своята мощ. Днес той се намира в упадък. Нещо повече, Тръмп ще допринесе още повече за този упадък. Тръмп обеща и продължава да обещава, че ще даде зелена светлина на биткойн и други криптовалути. Но това би означавало удар по и без това отслабващия щатски долар. А ако американският долар се срине като световна валута, тогава ще бъде възможно да се сложи окончателен кръст на проекта за глобална американска империя. Впрочем, не е изключена възможността да се сложи край и на Съединените американски щати. През следващата година ще се навършат 250 години от раждането на тази нова независима държава (приемането на „Декларацията за независимост“ на 4 юли 1776 г.). Вероятно тя ще доживее годишнината си. Големият въпрос е какво предстои след това.
Автор: Валентин Катасонов, Фонд Стратегической Културы
Бележка: Валентин Катасонов е професор, доктор на икономическите науки, председател на Руското икономическо общество „С.Ф. Шарапов.“ Оригиналното заглавие на статията е „Доналд Тръмп преобръща Америка: от глобализъм към империализъм.“
Превод и редакция: Лазар Лазаров