На днешния 11 февруари е родена поетесата Миряна Башева. В новата ни рубрика „вечната литература“ ще разгледаме най-паметните и творби и моменти от живота й. Нейните стихове, разкрепостени, мелодични и дълбоко осъзнати, отразяват духа на времето и съвременното светоусещане.
Нейните произведения са преведени на почти всички европейски езици. В стиховете си Башева често щрихира живота си и се изповядва с безкомпромисна искреност. Освен в поезията, името ѝ остава вечно в музиката. Десетки популярни песни са създадени по нейни текстове – „Дано“ на Богдана Карадочева, „Тежък характер“ на Йорданка Христова, „Булевардът“ на Михаил Белчев и много други.
Пише стиховете за култовия филм „Войната на таралежите“ (1979) и е сценарист на игралния филм „Последни желания“ (1983), както и на няколко документални продукции. Работи в престижни издания като списание „Факел“, вестниците „24 часа“ и „Сега“.
За нея композиторът Стефан Димитров казва:
„Миряна беше човек, в чиито стихотворения имаше послания – за добро, за любов… Имам чувството, че, отивайки си, тя не си е отишла, защото остави страхотна следа в нашия живот.“
Башева ще бъде запомнена като автор на текста на прекрасната песничка от любимия филм „Войната на таралежите“.
Къде ми са детските книжки,
кажи ми мой прашен сандък?
Закусиха сивите мишки
с вълшебните букви – язък!Къде ми е класната стая,
къде е коравият чин,
„А“, „Бе“, „Ве“, „тире“, „запетая“,
забравих ги вече – амин!А днес моят собствен наследник
извършва геройски бели.
Не съм се изгубил безследно
щом той ме повтаря, нали?Къде е момчешката дързост,
след мене защо не върви,
отминаха стъпките бързи
и ехо не чувам, уви.Къде ли се водят войните
за мойте наивни мечти,
дали пък не са ми сърдити,
че съм ги отрекъл почти?А днес моят собствен наследник
извършва геройски бели.
Не съм се изгубил безследно
щом той ме повтаря, нали?Щом той ме повтаря…. Дали?
Тя ни завещава и любовта към лятото, увековечена през годините от цели поколения.
ЛЯТО
Да е лято, само да е лято!
Топло и зелено
като горски мъх,
да струи тревата –
силна, некосена –
искам да е лято
до последен дъх.
Да е тихо, тихо над земята,
на кравайче свито
времето да спи,
да звучи в нивята
пеещото жито –
нека да е лято
милиони дни.Да е лято! Още да е лято –
дълго като зима,
топло като гръд,
тежко като злато,
звънко като рима,
вечно да е лято –
за последен път.
А кой по-добре от нея описвва феноменът “труден характер’?
ТЕЖЪК ХАРАКТЕРКато камък на шия,като белег от нож,като черна шамия,като стар меден грошвсе те нося по мене,нищо, че ми тежиш,от глава до колененищо, че ме болиш!Като знак за магия,като биле за жар,като люта ракия,като бял хвърлен зар –цял живот – студ и огън,клетва и благослов,добро утро и сбогом,моя трудна любов.
Миряна Башева е написала текста и за друга вечна балада от 70-те – „Ако имаш време“, с която група „Тангра“ печели Младежкия конкурс за забавна песен през 1978 г.
Поет и бунтар, журналист и личност с ярка обществена позиция.Тя ще бъде запомнена както с нежността, така и с остротата на перото й, с будната й съвест, с мисълта за доброто на страната ни.