Докато съдии в САЩ блокират всяко действие, съдилищата в Европа поеха директен контрол над демокрацията. До този извод стига журналистът Виктор Блъсков в свой коментар по повод присъдата срещу Марин Льо Пен. Той повдига въпроса за селективното правосъдие и опасността съдебната власт да се използва като инструмент за елиминиране на политически опоненти.
Тя бе осъдена за неправомерно използване на средства от Европейския парламент за заплати на свои асистенти. Практика, която според Виктор Блъсков и други наблюдатели е широко разпространена сред евродепутатите, включително тези от Франция и България. Възниква въпросът: ако това е обичайна практика, защо единствено Льо Пен бе подведена под отговорност?
„Аз бях асистент там. ВСЕКИ го прави, включително другите французи“ – посочва Блъсков.
Селективното правосъдие подкопава доверието в съдебната система. В правовата държава законът трябва да важи за всички. Когато съдилищата наказват едни, а други остават безнаказани, правосъдието се превръща в политически инструмент. смята той.
„Най-страшното е, че все още се намират хора, които да го празнуват това“ – коментира Блъсков.
Според него тези хора не се радват на справедливостта, а просто се наслаждават на унищожението на „врага“.
„Време е обаче и ние да почнем да си гледаме собствената държава“ – предупреждава Блъсков.
Той вярва, че ако подобни практики продължат, и у нас властта ще се изкуши да използва правосъдието за разправа с опоненти.
Блъсков посочва няколко ключови факта:
1) Първо на първо, в момента Макрон е дълбоко непопулярен, а Льо Пен води с много и подкрепата и расте. Това дело се влачи от известно време и е ужасно съмнително, че се стигна до присъда точно като има шанс да спечели.
2) Макрон и левите НЕ СА доволни от случващото се, противно на това, което много хора си мислят. Те много правилно са казвали, че Льо Пен трябва да бъде победена на избори, не с присъда. Премиерът дори сподели, че е дълбоко притеснен от случилото се.
3) Обвинението е много слабо, тъй-като това да се наемат асистенти да работят в държавите е обща практика и почти всеки френски офис го прави. Барабар с наемане на братовчеди, съпрузи, любовници. За един френски евродепутат би било срам да няма любовник на заплата! Що за французин е!? Има огромна доза интерпретация на съда, като цяло. Обаче ето, че единствено се осъжда Льо Пен и то само като има възмпожност да спечели избори.
4) Ислямизацията на Франция е водеща тема за тяхното общество. Льо Пен е основно лице за повдигането на този въпрос. Елиминирането и не елиминира само нейната личност, а за много хора е опит за заглушаване на темата за ислямизацията.
Блъсков смята, че тези фактори правят решението на съда заплаха за френската и европейската демокрация.
„Бардела, вторият човек след Льо Пен, сега ще се кандидатира вместо нея и това му бетонира победата на изборите. Така че десните във Франция печелят и без това, само лицето Льо Пен няма да я има, ама тя и без това е изхабена.“
Демокрацията се подменя от правосъдие, водено от политически интереси, смята той.
‘Въпросът е, че тези съдийски произволи отварят една тема табу и то я отварят яко – вече редовия гражданин в една демокрация като Франция се пита дали демокрацията работи. Скоро много от тях ще се питат дали „честна“ диктатура не е по-добре от фалшива демокрация.’