Протестът срещу въвеждането на еврото от властта в България,организиран от партия ‘Възраждане’, стана основна тема в медиите и социалните мрежи. Основният повод за недоволството беше решението на парламента да отхвърли възможността за референдум по темата, въпреки събраните над 600 000 подписа. Демонстрациите пред Българската народна банка (БНБ) и Европейската комисия (ЕК) в София бяха съпътствани от сблъсъци и обвинения във вандализъм, както и от твърдения за полицейско насилие.
Редица политици и обществени фигури осъдиха действията на протестиращите. Това направиха от партиите ‘ГЕРБ’.’Има такъв народ’, ‘ДСБ’ и други. Един от активните участници в протестите Владимир Тодоров направи анализ на ситуацията, който предоставяме на вниманието ви.
Ето и анализа:
Голям рев, драги българи! Слави Трифонов не разбира подобна вандалщина. Юнак Славун, какво се случи с брътвежите на ИТН за референдум? Вие по-добре от мен знаете защо създадохте партията си. Че и за референдума за и против еврото бълнувахте чрез Тошко Йорданов.
Някак обаче тези стремежи се изпариха в момента, щом се докоснахте до властта. Забравили ли сте, че има запис-лента? Решихте да смените вашата гледна точка. Сега „зулусите“ принасят жертви на Винету, а електоратът е объркан – да ядем му е времето.
Министър Даниел Митов обещава цялата строгост на закона. Господин Митов, къде беше тази строгост на закона, когато пренебрегнахте желанието на 600 хил. българи да бъдат питани? Тогава и аз събирах подписи. Една трета от подписващите ми казаха, че са „за“ еврото, но искат да има референдум, защото вярват, че „българите знаят да изберат най-доброто за тях“.
Вие, господин Митов, вярвате ли в правилния избор на българите? Или само около избори се случват такива проблясъци на тази Ваша вяра?
Клозетните гърла на дайновистко-геновската формация няма да отбелязвам дори. Не очаквам, разбира се, ние, Ганьовците, да разберем този порив към светлото европейско бъдеще, което се старае да ни обясни колко вандалска е проявата на протеста срещу еврото. Трябва ли да отбелязваме колко вандалски се отнесоха към законните искания на 600 000 българи?
Коя формация има подобен електорат? Няма такава формация. Няма такава партия с подобен електорат, защото каузата за запазване на лева… или хайде, добре, за правото да бъдем питани каква да е валутата в България – това е кауза, която обединява хора с различни политически виждания, но с общ усет за това, що е то демокрация.
Демокрацията, ама не като онази „жълтопаветната“ – питаме хората, когато ни харесва какъв отговор ще получим. У нас, мисля, че започнахме да се учим, че каквото искаш, трябва да си го заявиш, да се бориш и да си го вземеш.
Не знам дали знаете какво се случи на протеста. На протеста се видя, че има хора с гръбнак. Да, вероятно има и амеби. Вероятно не са малко. Но има и категоричност. И тук далеч не визирам инициаторите от „Възраждане“. Последните избори имах други предпочитания при гласуването. Но протестът за запазване на лева никога не е бил партиен.
В колоната редом до хора от „Възраждане“ имаше много други, но обединени от каузата в защита на лева. На протеста пред БНБ и после пред сградата на ЕК имаше 10, а може би 12 хиляди човека, които ясно показаха позицията си.
Да, имаше видими организирани и явни провокации, но имаше и спонтанни прояви срещу неадекватното поведение през последните 2 години от страна на управляващите формации. Докато още се събираха хора в началото на протеста, четири момчета, говорещи на немски, така се случи, че се обърнаха към мен, преминаха на английски и ме попитаха: „Какво се случва?“ Казах им. Направо им разказах всички основни пунктове, за които се сетих:
- Как се събраха 600 хиляди подписа?
- Как не бяха одобрени и незаконно пренебрегнати от парламента? „Ама това не е ли незаконно?“ – попита единият. Само се усмихнах с горчивина – беше достатъчен отговор.
- Как имаше поредица последвали големи и малки събития и протести?
- Как се потърси съдействие от Президента Румен Радев?
- И как все удряхме на камък?
„А Вие какво искате?“ – попита друг от немците. „Искаме да не влизаме в еврозоната, но най-малко да ни питат, след като сме събрали нужния, че и отгоре брой подписи. Пък ако на референдума се гласува „за“ еврото, така да бъде.“
Не знам дали осъзнаваме какво се случи.
Видя се, че все още има хора у нас, които не са унесени в приятния сън на робската медийна люлка. Загатнахме докъде може да се стигне, ако обществените нагласи продължат да бъдат пренебрегвани. Няколко пъти се отбеляза, че това е последната ни битка. Ако приемем еврото, ще е последната, но аз мисля, че борбата продължава.
Колко от нас след този ден ще продължат да се борят? След събитията, на които станах свидетел, аз вярвам, че можем да стигнем до края с нужните средства.
Защото тази битка не е политическа. Защото тази битка е, без преувеличение, за оцеляване.
Автор: Владимир Тодоров