Бившият главен изпълнителен директор на Nestlé, Питър Брабек-Летмате, е временно назначен за председател на Световния икономически форум (СИФ), съобщават международни медии. Той заема мястото на Клаус Шваб, дългогодишния символ на организацията.
Новината беше повод за активна обществена реакция, включително и от страна на българския общественик Владимир Тодоров, който припомни скандално изказване на Брабек от 2013 година: „Water is not a human right.“ Преведено: „Водата не е човешко право.“
„Това не знам в какъв контекст трябва да е поставено, за да се разбере различно“, коментира Тодоров.
По думите му, подобна позиция поставя под въпрос самата идея за достойнство и базови нужди на човека.
Тодоров припомня, че сред Целите за устойчиво развитие на ООН – прилагани и в ЕС – присъстват „Без глад“ и „Добро здраве и благополучие“.
„„Как точно ще се изпълнят тези цели без водата да е човешко право?“, пита той.
В анализа си Тодоров поставя акцент и върху локалния контекст. Според него, в България липсата на питейна вода става все по-вероятна. Но не заради климатични промени, а поради „неграмотното ѝ управление“. Все пак, предупреждава той, климатичните обяснения ще бъдат използвани като удобно оправдание, идващо „директно от СИФ“.
Авторът прави и паралел с други глобални теми, които според него са използвани за натиск и страх.
„Наводнения. Тероризъм. Вирус. Владимир П. Познайте кой/кои основно дискутират на високо ниво по тези теми?“
С ирония напомня и за провалени прогнози като тази на Ал Гор, че Ню Йорк ще бъде под вода до 2020 г.
„Не съм бил в Ню Йорк, но щяхме да знаем, ако там е новата Венеция.“
Заключението му е ясно: „Този недостиг на вода ми прилича на нова заплаха за масова манипулация.“ И добавя, че всеки човек сам избира на кого да вярва и кого да следва.
„чакаме жаждата“, пише той с намек, че следващата глобална криза вече се подготвя.
Кой е Питър Брабек-Летмате?
Питър Брабек-Летмате е австрийски бизнесмен, дългогодишен ръководител на хранителния гигант Nestlé. Присъединява се към компанията през 1968 г., като постепенно се издига до позицията на главен изпълнителен директор (1997–2008) и по-късно председател на борда на директорите (до 2017 г.). Известен е с твърдата си пазарна философия и спорни позиции относно управлението на природните ресурси – включително широко критикуваното му твърдение, че водата не бива да се разглежда като основно човешко право. Назначението му за временен председател на Световния икономически форум поражда опасения относно бъдещите посоки в глобалната политика по отношение на околната среда и социалната справедливост.