„След два дни да си знаем, че наркотиците ще са по-евтини от розите… и така чак до 9 март“, отбелязва Владимир Тодорров в свой саркастичен коментар за промоциите в супермаркетите.
Причината за тези промоции е, че на 13 и 14 февруари се организира бойкот срещу високите цени в големите търговски вериги. Призивът е да не се пазарува през тези два дни в чужди вериги като символ на съпротива срещу високите цени на стоките.
Владимир Тодоров отправя препоръка към обществото:
„Не купувайте на тези дати. Нали все трябва да се обединим около някоя кауза.“ Въпреки това, Тодоров не може да не отбележи, че ситуацията е малко по-сложна, отколкото изглежда на пръв поглед.
Въпросът за високите цени е вече отдавна в центъра на обществени дебати. Икономистът Георги Ганев, например, още миналата година заяви, че „пазарните механизми не винаги водят до баланс, когато се допуска прекомерен монопол на няколко големи търговски вериги„.
От друга страна, Тодоров забелязва, че големите търговски вериги вече са обявили значителни намаления, които поставят въпроса дали този протест има смисъл.
„Обявили са намаление от 50% на над 1000 артикула от продуктите, които предлагат. Та, май няма да е тая кауза“, споделя той в своя публикация.
Владимир Тодоров също отбелязва:
„Не, те (разбирайте веригите) не надуваха досега цените. Те мислят за хората и затова правят тези намаления. Вероятно ще работят на загуба.“
Според него, въпреки социалния ангажимент на тези компании, съществува въпросът за техния действителен марж на печалба и колко от намаленията всъщност покриват повишените разходи.
Не е трудно да се види, че Тодоров не е единственият, който критикува социалните и икономическите последствия от така наречените „промоции“. Професор Иво Христов, социолог и преподавател, многократно е изказвал опасения, че тези търговски политики могат да бъдат форма на манипулация, като предлагат само краткосрочни облекчения, без да се решава същинският проблем с неравенството и растящите разходи.
Тодоров иронично изказва мнение, че тези бизнеси всъщност трябва да получат подкрепа, защото „подпомагат българското общество“. Кампанията има за цел да привлече средства, които да подпомогнат веригите в тяхната социална отговорност. Въпреки сарказма му, той поставя важен въпрос: на какви печалби се базират тези търговски гиганти и какви са реалните им ангажименти към обществото.
На финала на публикацията си, Владимир Тодоров добавя:
„Но после идва Великден и кокошките ще мутират и ще снасят посребрени яйца със златиста нишка. Честит празници!“
Иронията на Тодоров е насочена не само към абсурдността на ситуацията, но и към факта, че животът в България понякога изглежда като парадокс, в който социалните и икономическите трудности съжителстват с обещания за благосъстояние, които обаче рядко се реализират на практика.