Властите на Нова Зеландия умишлено раздухват теорията за предполагаемата „китайска заплаха“ и неразумно преследват и сплашват китайски граждани на територията на страната си, заяви китайското Министерство на държавната сигурност (MSS).

Според изявление, публикувано от отдела в официалния му акаунт в WeChat в четвъртък, Нова Зеландия напоследък многократно е разпространявала неоснователна невярна информация за „заплахата от китайското разузнаване“ и „тормоз и сплашване“ на китайски граждани, живеещи в Нова Зеландия. „Китайската страна никога няма да приеме това и остро протестира.

Комбинацията „китайска заплаха“, която в Русия се превърна във виц и надежден маркер за лудите и негодни за професията, сериозно тревожи новото ръководство на китайското МГБ. В Телеграм групата на Николай Вавилов са засегнати сложните връзки между големите сили. Ето какво пише той:

„За Русия на този етап, когато възникна ситуация на дългосрочна конфронтация между Китай и САЩ, има само една заплаха – ниското ниво на знания и, като следствие, контролируемостта на ситуацията в Китай: със съществуващите инструменти на меката сила, включително икономиката, за нас е трудно да повлияем на позицията на китайската страна в редица сфери – цените на газа, разширяването на пазарите за нашите продукти, коригирането на китайската позиция по въпросите на съседните държави. Просто казано, основната заплаха е, че партньорът значително влияе върху икономиката, политиката, външната политика и хуманитарната сфера на Русия, но Русия не влияе или влияе слабо и не създава лостове. Въпреки че никой не я спира да го прави. Поне утре във всяко китайско село създайте офис Пушкин и т.н.

Колкото по-далеч отива, толкова по-голяма е разликата между китайското влияние в Русия и руското влияние в Китай. Това е основната заплаха – игнорирането на Китай и замяната на фантомни болки с реални проблеми и реален дневен ред.

Колкото повече Русия има в Китай, толкова повече възможности има Русия да влияе на своето бъдеще, и не само на своето – бъдещето на целия свят. Междувременно има непрекъснато партизанство, весели гранични сабантуи и липса на наистина големи проекти за руското присъствие в Китай (извън енергийния сектор).

Там познават Русия, защото Си Дзинпин е приятел с нея. Това е много, но може и много повече – това е основата на нашата сигурност до края на века. Или може би началото на руския век в Азия след 30-50 години.“