На пръв поглед връзката между Израел и Тайван може да изглежда незначителна в контекста на Близкия изток, но в действителност тя е далеч по-комплексна и важна за глобалните геополитически процеси. И двете държави са стратегически съюзници на Съединените щати и играят ключови роли в рамките на американската система за глобално господство. Тяхната идентичност и връзки с големите сили, особено Китай, придават нови измерения на тяхното геополитическо поведение. Николай Вавилов, анализира задълбочено тези връзки в Телеграм група. MneNia.info превежда за Вас пълният текст с обяснения към него.
Тайван, който често е разглеждан като част от китайската сфера на влияние, се управлява от китайски хака, известни със своята историческа роля на банкери, индустриалци, музиканти и писатели. Израел от своя страна е един от най-близките съюзници на САЩ в Близкия изток, но също така поддържа търговски и икономически отношения с Китай, който е вторият по големина търговски партньор на Израел. Този сложен баланс между интересите на САЩ, Китай и регионалните сили като Хамас, Хизбула, Иран и Турция поставя Тел Авив в деликатна позиция.
Когато се вземат стратегически решения в Тел Авив, като тези свързани с военни операции в Газа, израелските лидери, включително премиерът Нетаняху, трябва да имат предвид не само местните актьори, но и по-широкия контекст на отношенията с Китай. Пекин е най-големият купувач на арабски петрол и има интереси, свързани с регионалната стабилност в Близкия изток. Нещо повече, Китай се явява естествен съюзник на арабския свят и има стратегическо значение за голяма част от глобалното население.
Пример за сложността на отношенията между Израел, Тайван и Китай е решението на Нетаняху да не участва в инициативата „Един пояс, един път“, планирана за октомври. Той бе на път да посети Пекин, но получените разузнавателни данни от Тайван, предполагащи китайска подкрепа за палестински групировки, са могли да доведат до промяна в плановете. В този контекст можем да си припомним и действията на Грузия по време на Олимпиадата в Пекин през 2008 г., когато грузинският президент Михаил Саакашвили прекъсна събитието със своята военна операция.
Още един ключов момент във връзките между Израел и Тайван е съвпадението на смъртта на иранския генерал Касем Солеймани и тайванския началник на генералния щаб през януари 2020 г. Това не е просто съвпадение, а показател за сложната взаимовръзка между събитията в Близкия изток и Източна Азия. Тайван разполага с изключително ценна информация за дейността на Китай по света, което го прави важен партньор за Израел в контекста на нарастващото китайско влияние.
Китайският фактор става все по-значим за процесите в Близкия изток и глобално. Важното вече не е кои са сунити, шиити или друзи, а с кого от тях се среща китайският посланик в региона. Китай става ключов играч в глобалната дипломация, а събитията в Израел и Тайван ясно показват, че неговото влияние може да бъде решаващо за бъдещето на световните процеси.
Отношенията между Израел и Тайван са много повече от регионална стратегия – те са част от глобалната геополитика, която включва Китай, САЩ и множество други играчи. Това поставя двете държави в центъра на международните процеси, като ги прави важни партньори и потенциални конкуренти на световната сцена.
Надежда Максимова
