Днес се навършват 82 години от смъртта на големия български поет Никола Вапцаров. Той е разстрелян на Гарнизонното стрелбище в София още в същата вечер, когато е осъден на смърт.
Въпреки краткия си живот, Вапцаров е една от най-значимите фигури в българската литература, както и световно признат поет.
Стихотворенията му са преведени на повече от 70 езика и издадени в над 40 страни. Има обаче наши съврменници, които отвориха фронт с паметта на Вапцаров. В книгата „Оловна тишина“ журналистката Ивайла Александрова стига до извода, че всички арестувани от БРП били предатели. Дегероизирани чрез собствените им думи. Интересно е, че тя няма историческо образование.
Показания „срещу всеки“ означава и „срещу себе си“. Така пише Вапцаров – не само срещу приятели и познати, но и с думи, с които сам се изпраща на смърт. Текстът в обвинителния акт срещу него е изграден само на основата на личните му показания, твърди журналистката, многократно награждавана, включително за филм, посветен на Вапцаров.“
Разкритията си“ тя прави пред Свободна Европа и портала „Култура“. При самото представяне на книгата си „Оловна тишина пише следното: Вапцаров не е нито монумент, нито случайна жертва. Той е човек, направил своя съзнателен избор и понесъл възможно най-тежките последствия от него.
Заради подигравката с Вапцаров документалната книга на Изток-Запад за него беше приета като „реабилитиране“ . В документалния труд се разкрива например, че поетът не е получил възможност да обжалва присъдата си и тя е била изпълнена още същия ден, когато е обявена.
Отбелязва се още, че Вапцаров бил обвиняем по делото само като технически изпълнител, а не като ръководител на групата, не е извършил никакви диверсии, убийства и т. н. Интересно е например, че Трайчо Костов се спасил от смъртната присъда благодарение на ходатайството на царския съветник Станислав Балан. Такова за Вапцаров не е имало.
Да обърнем внимание и на въпросния портал „Култура“. Там явно и целенасочено се гаврят с паметта на Вапцаров. Филолог на име Марин Георгиев, роден в село Бивопаре пише, че образът на Вапцаров, както и комунизмът, се крепи на лъжата. Твърди още, че историографията била извъртяна, за да прикрие македонизмът на Вапцаров и да му създаде фалшив ореол.
Той дори се обръща към Вапцаров: „Ех, поете, въпросът не е само да пишеш на стълбица като Маяковски и да съветизираш стихосложението, а какво ще изречеш чрез него.“
И продължава: „Къде ли не търсеха убежище за спасението на Вапцаров от истината за него, накрая го приютиха в християнството. Но мустакат, навъсен гръмовержец, с мундир на генералисимус е неговият Христос и май спасителното място за поета е едно: в неговата наивност и безпросветна вяра в утопията на съветския комунизъм, на който е храненик“.
Вероятно филологът от село Бивопаре не знае, че намереният при обиска в квартирата на Вапцаров пистолет е английски. Английска е и пишещата му машина „Хермес“, която е изложена в музея. Пак там може да се види документ, в който е описана неговата радиостанция „Джек“. Но то изисква и четене, както и работа на терен.
Може би ще ви е интересно кой е главен редактор на това нещо. Ами да видим. Тони Николов е философ и журналист. Главен редактор на Портал Култура и сп. „Култура“. Специализирал е в Папския институт за Изтока (Рим) и в Училището за висши социални науки (Париж). Член е на Международното общество за изследване на средновековната философия.
Човекът изследва философия. Но и той вещ по българска история. Ето какво пише за Вапцаров: „Поетът-революционер” (тази щампа на образа у нас до 1989 г.) присъства, ала бива отместен встрани, доколкото Никола Вапцаров е важен основно като принадлежащ към два дома или две отечества – македонско и българско. И Тончо се явява критик на комунизма, но странно защо пише и това:
„Българо-македонският прочит на „общата история” все трябваше да започне някой ден.“
Общата история обаче е факт и не е нито исторически основано, нито уважитлно да се слага в кавички, нито трябва да й се прави литературен прочит.
Но нека говори словото на самият поет…
Борбата е безмилостно жестока.
Борбата както казват, е епична.
Аз паднах. Друг ще ме смени и…
толкоз.
Какво тук значи някаква си личност?!
Разстрел, и след разстрела – червей.
Това е толкоз просто и логично.
Но в бурята ще бъдем пак със тебе,
народе мой, защото се обичахме!
Автор: Тодор Беленски
