Честит празник, скъпи сънародници! Празник на делото на Кирил и Методий, празник на българската азбука, просвета и култура! Без знание и наука няма силна държава. В момента в България живеем в епохата на антикултурата и антинауката, но искрено се надявам, че това ще се промени.
Оцеляването на една нация зависи от способността й да запази контрола върху образованието. Защото стойността на образованието създава формата и съдържанието на бъдещето. Образованието предполага и изграждането на добър човешки профил, но това не винаги е едно и също. Виждали сме и образована жестокост, и образована подлост, и образовани кражби, и образовани предателства. Трябва да се отглежда и възпитава и въображаемият настойник на Сенека, тоест собствената съвест.
Съвестта, осъзнаването на контрастта между добро и зло, има пряка връзка със знанието. Дори в много езици думите „съвест“ и „знание“ имат един и същи корен. Но явно част от елементите на съвестта са вложения и дар по законите на замисъла на Създателя. Така че някои може и да са изключени по неизвестни нам причини.
Човекът има изменчива, реактивна и егоистична природа и зависи силно от обстоятелствата. В гимназията имах щастието да имам изключително интелигентна, фина и деликатна преподавателка по български език и литература, от тези преподаватели, които са призвани и които всички ученици обичат.
Тя наскоро ми припомни във Фейсбук една прекрасна фраза от филма „Най-добрият човек, когото познавам“ (преди чалгата да завладее нацията имахме и съдържателно кино): „Един и същи човек веднъж може да бъде най-добър, а друг път – лош. Зависи какво са поискали от него и на коя страница са отворили душата му.“
Честит 24 май! И нека отваряме взаимно душите си на добрите страници.
