Обсесията с намалената ставка ДДС за ресторантите е озадачаваща с оглед нейното нищожно значение в контекста на далеч по-големите източници на дупки в бюджета.
Дори според най-оптимистичните и праволинейни сметки, връщането на нормалната ставка за този сектор ще вдигне приходите с не повече от 200-300 млн. И съответно дефицитът ще падне от малко над 6 млрд. лв. до може би малко под 6 млрд. лв. Тоест може би от 3% на 2.9% от БВП? Уау, невероятно.
Икономистите и политиците, които твърдят, че намалените ставки по ДДС са големите дупки в бюджета си смучат числа от пръстите. България няма толкова много изключения от ДДС нормата. Дори с всички изключения, които бяха въведени последните години, сме една от държавите в ЕС с най-малко на брой намалени ставки по ДДС. Както и да го смяташ, загубените приходи от тези намалени ставки не достигат дори 1 млрд. лв.
Цялата реторика срещу „привилегированите“ ресторантьори е сбъркана от чисто икономическа гледна точка. Когато се говори за „привилегията“ на намалената им ставка удобно се пропуска факта, че поради начина си на функциониране, ДДС изначално ощетява сектори като ресторантьорския, които имат по-висок дял на труда от общите разходи. Защото всеки друг разход можеш да приспаднеш от дължимия ДДС, но не и труда. Колегите, които не обръщат внимание на този факт го правят умишлено, или, по-лошо – защото дори не го осъзнават.
Спецификите на ДДС настрана, реалността е, че големите проблеми в бюджета не са в приходната част, а в разходната. И всички го знаят. Причината Асен Василев едвам да закърпва дефицит до 3% от БВП е огромният скок в текущите разходи на държавата през последните години. Но е по-лесно да се говори срещу „привилегированите“ ресторантьори, отколкото срещу, ъм, привилегированите държавни служители, учители, и, смея ли да го кажа – пенсионери?!
И като става дума за „привилегировани“ сектори, любопитно е колко много от предложенията на Василев за подобряване на данъчната събираемост подпомагат сектора, който в момента е най-бъкан с пари. Печалбата на банките до октомври тази година е над 3 млрд., което е 75% повече отколкото през януари-октомври миналата.
С предложения като сваляне на лимита за плащане в брой, задължителни ПОС терминали в ресторантите и други подобни, Асен Василев на практика предлага да се удари едно рамо на тази рекордна печалба. Също така любопитно е, че предвид проблемите с дефицита и огромната обсесия на финансовото министерство с повишаване на данъчната събираемост, единствената мярка, която не им дойде наум, макар че много европейски страни я въведоха, е допълнително облагане на (свръх)печалбите на банките.
Спирам дотук, да не ме обвини някой в необосновани инсинуации. Аз просто задавам въпроси.
