Последните избори в Германия очертаха ясно разместване на политическите пластове. Докато мнозина анализатори се опитват да представят резултатите като победа на умерените сили, всъщност именно крайните партии – както отдясно, така и отляво – отбелязаха най-голям растеж. Това отбелязват различни анализатори, включително икономиста от ЕКИП Георги Вулджев.
„Ако гледайки избирателната активност в Германия не осъзнаваш, че най-големите печеливши от нея са АфД, явно аритметиката здраво ти куца“, отбелязва Вулджев.
Както Вулджев подчертава, Алтернатива за Германия (AfD) е партията с най-голям ръст в изборния резултат. Тя увеличава подкрепата си двойно повече от християндемократите (ХДС). Този ръст се случва при значително по-висока избирателна активност. Факт, който разрушава наратива, че активното гласуване автоматично помага на центристите.
Допълнително, другата голяма печеливша е крайната левица – Die Linke, която също бележи значителен ръст, особено сред младите гласоподаватели. Това е още едно доказателство за свиването на пространството за „меките“ социалдемократи и консерватори.
Според Вулджев, макар Християндемократическият съюз (ХДС) да увеличава резултата си, това не компенсира загубите на Социалдемократите (СПД), Зелените и Свободните демократи (ФДП). Общата тенденция е ясна – центристките партии губят подкрепа, докато радикалните идеи привличат все повече избиратели.
Както Вулджев коментира:
„Резултатите ясно показват рязко свиване на подкрепата за ‘центъра’ и огромен ръст на подкрепата за ‘крайното’. Кажете пак на кого е помогнала високата активност?“
В коментар по темата, друг икономис от ЕКИП – Стоян Панчев предупреждава, че победата на старите партии не е признак за стабилност. Според него това е отчаян опит за завръщане към едно минало, което вече не може да се възстанови:
„Вотът за старите партии, които вероятно ще направят коалиция, е вот за ‘доброто старо време’ да се върне. И то да се върне без нещо голямо да се случи. Да има ‘стабилност’, както копират тук гербаджиите. Това е невъзможно и ще се сблъска с реалността.“
Според Панчев, този опит за запазване на статуквото само ще ускори процеса на разпад, точно както се случи в САЩ през последните години. Той прави исторически паралел с рухването на Варшавския договор и предупреждава, че тектоничните промени в Европа вече са в ход:
„На съветската перестройка ѝ отне пет-шест години да довърши Варшавския договор. Новата американска е само на един месец. Пренареждането е тектоничен, исторически процес. Бляновете на западно-германския пенсионер за 1995 г. няма да го спрат. Всъщност само ще ескалират процесите до безапелационен разрив с миналото, както стана в САЩ.“
Този разрив не е само икономически или политически – той е социален и културен, породен от изчерпването на модела на „центристкото управление“, което разчита на бюрокрация и компромиси, без да дава реални решения на обществото.
„Метерних и Бисмарк не успяват да го спрат през 19 век, днешните им наследници са светлинни години години от това да го осъзнаят.“
С други думи, колкото повече традиционните партии се вкопчват във властта, толкова по-голяма ще бъде катастрофата, когато загубят контрол.
„Вотът за старите партии, които вероятно ще направят коалиция, е вот за ‘доброто старо време’ да се върне. И то да се върне без нещо голямо да се случи. Да има ‘стабилност’, както копират тук гербаджиите. Това е невъзможно и ще се сблъска с реалността“, завършва Панчев.