Последният протест срещу въвеждането на еврото в България достигна не само ескалация, но и символично действие — запалено знаме на Европейския съюз..Този път гневът не е насочен само към властта в страната. Той вече обхваща и самия европейски проект — или по-точно отношението на Европа към България.
Горящият флаг не е израз на антиевропейска омраза. Той е вик от дъното на унижението. Само българският народ, сред всички членки на ЕС, не беше питан нито за присъединяването към Съюза, нито сега — за приемането на еврото. В повечето страни се проведоха референдуми. У нас ни беше съобщено – кратко, сухо, без обяснение и без избор.
Протестите, които започнаха като мирна съпротива, прераснаха в отчаян отпор. Улицата вече не е арена на диалог, а бойно поле между гражданина и държавата.Нищо от това не се случва случайно. От три години насам над стотици хиляди българи настояват за референдум по въпроса с лева. Подписите им бяха отхвърлени от Народното събрание. Конституционният съд също избяга от отговорност. Единствената институция, която подкрепи идеята за обществен дебат, беше президентската. Тя също бе заглушена.
Масовите казионни медии замълчаха позорно за недоволството на хората. Политическото статукво премина в режим на пропаганда. Слоганът „еврото ще ни направи по-богати“ се повтаря до втръсване. Но за огромна част от хората тези обещания звучат прекалено познато. Същото се говореше и при присъединяването към ЕС. А после дойде мизерията, масовата емиграция и демографският срив.
Докато властта внушава усещане за безалтернативност, експертните предупреждения се трупат. БНБ направи анализ, в който има опасения от ценови шокове, нестабилност в банковия сектор и засилване на социалното неравенство, беше умишлено скриван. Вместо информиран избор — ускорено тиканe към еврозоната. Доц. Григор Сарийски нарече процеса „финансова капитулация“. Според него, страната губи последния си инструмент за финансова самостоятелност. Стив Ханке, създател на валутния борд, също предупреди: „Левът е вашият спасителен пояс. Да го изоставите — това е скок в тъмното.“
Но тези гласове рядко намират място в ефира. Защото въпросът вече не е дали има риск, а дали изобщо може да се води разговор. Протестиращите се борят не само за валутата си. Те настояват за нещо далеч по-дълбоко — правото да бъдат питани. Правото на избор. Те не отричат Европа, а пподчинението. Отричат двойния стандарт. Европа с равноправни партньори — да. Европа с мълчаливи поданици — не.
И точно тук започва обратът. Защото, когато демокрацията се свежда до диктат на политическите елити, обществото се радикализира. А когато гражданинът изгуби вяра, че има значение, започва да гори символи.
Свалянето на властта у нас не е лесна задача, но и не е невъзможна. Историята ни дава примери за това как масовото недоволство може да предизвика промяна — и как тази промяна започва от самите граждани, когато те осъзнаят своята сила.
Първият ключ към успеха е координация. Масовите протести, особено когато са разпръснати и спорадични, губят сила. Но ако се организира постоянна, широкообхватна и добре структурирана гражданска съпротива — включително блокади на ключови пътни артерии, административни сгради и места с икономическо значение, това може да парализира системата и да постави властта под натиск.
Запазването на лева в този контекст е пряко свързано с политическата смяна. Докато властта стои, тя ще продължи натиска към въвеждане на еврото, защото това е част от геополитически и икономически договорки. Само истинска промяна, излязла от гражданската инициатива, може да прекъсне този процес и да даде шанс за национален дебат, който да защити лева като символ и инструмент за суверенитет.
Някога ни обещаха, че ЕС ще донесе благоденствие. Вместо това дойдоха мизерията и зависимостта. Сега същите обещания се повтарят за еврото. Ще позволим ли пак да ни заблудят?
Ако днес позволим без глас да ни отнемат лева, утре ще ни отнемат правото да решаваме и всичко останало. Но ако отстоим това, което е останало като символ — не просто на валута, а на суверенитет — тогава имаме шанс.
Ще сме показали, че една нация не се измерва по БВП или рейтинг. А по способността ѝ да каже „Не“, когато всички други мълчат.
Автор:Тодор Беленски
Ако искате да продължим с работата си, подкрепете ни!
➡️ Revolut: https://revolut.me/tbelenski
➡️ Банкова сметка: BG82STSA93000014941658