Бъдещето принадлежи на нов тип политика, която не разчита на грантове и външно финансиране, а на автентична обществена подкрепа. До този извод стига Дахер Дахер в свой анализ. Той коментира механизма на функциониране на грантовата икономика и начина, по който тя формира елити,
Дахер поставя специален акцент върху адаптивността като ключово качество на грантаджиите. Според него тези хора не разчитат на интелектуални или творчески способности, а да се нагаждат спрямо политическите и идеологическите промени. Те не създават нови идеи, а механично повтарят удобни лозунги, които им осигуряват финансиране.
Ето и целия му анализ:
Има една много хубава българска поговорка: Не е луд тоя, който яде баницата, а оня, който му я дава. За първи път ще изкажа възхищението си от грантаджиите, от умно-красивите, които ние наричахме „градски планктон“. Тези хора имат невероятна адаптивност, знаят къде е мекото на баницата и вкараха в България над 400 милиона долара, ей така, повтаряйки лозунги и лепейки етикети. Дори проститутките не са докарали толкова от чуждестранните туристи. Винаги знаят как да спечелят много, влагайки минимум усилия.
Ако ние сме кристални топчета, които се разбиват у паветата, те са мазна слузеста маса, желе, което знае как да падне и да се втече в свободните ниши. Независимо каква система е. Не е необходимо да си интелигентен, а просто адаптивен. Да си мениш цветовете спрямо средата. За тях идеологии няма. Всъщност имат само една. „Изгодната“.
Илън Мъск нарече USAID „терористична организация“, а Тръмп нарече служителите й „радикални лунатици“. Това не бе организация, която помага на хората по света, както със сектантски плам обясняват нейните „рецептори“.
Това бе организация, която финансираше кървави преврати, протести, хунти, прокарваха удобни идеологии, социално инженирани да разделят хората и да вменяват страх и опасност. Узурпираха издателства, медии, създаваха фалшиви идоли, експерти, инфлуенсъри, армия от тролове, която да сипе обвинения и да преследва/канселира хора. Само забележете манталитета им – параноята, която гони и желанието постоянно да репортват, да правят списъци с неудобни хора, да етикетират, да обвиняват.
На USAID не им трябват интелигентни хора, напротив, абсолютните посредственици са идеални. USAID ги превръщаше в „звезди“, в награждавани писатели, режисьори и журналисти, в популярни инфлуенсъри и подкастъри. Посредствеността е задължителна, защото ти отглеждаш хора, които са напълно зависими, контролируеми. Тези пеленачета сами си знаят, че извън системата са просто посредствени и именно системата е тази, която ги издига толкова нависоко.
Зависимостта и разтегленото им до крайност его създава най-големите, озлобените чудовища. Постоянно се притесняват от прикриването на собствената им посредственост, от лъскавата опаковка, която може лесно да бъде обелена. Нещо, което прозира от всеки един пост, в който те демонстрират арогантно превъзходство, жлъч, омраза, породени от собствената им несигурност.
Затова на великите сили им трябват посредственици, когато поставят „лидери“ в колониите. Така наречените мидуит, достатъчно интелигентен да свърши работа, но достатъчно тъп и страхлив, за да вдигне глас. Но точно тези посредственици са и ахилесовата пета на USAID и производните им, като ЦК на БКП. Те работят до един момент, а с течението на времето те стават все по-противни и омразни, заради видимия слугинаж. Онова евтино покритие, слоят от претенции и експертност се протрива, а оттам насетне почва да има обратен ефект – настройва масите срещу тях. И срещу прослойката им от послушници.
Това го видяхме навсякъде, стотици милиони, вече милиарди, бяха хвърлени за правилните либерални супергерои, а виждаме резултатите в Грузия, Румъния, Словакия, Унгария, та дори в Германия, Франция, Великобритания и т.н. Популярното дясно или антилибералите започнаха да стават все по-силни, при условие, че повечето бяха в миманса допреди 10 години.
Затова е логично това затваряне на грантаджийството. То приближаваше САЩ повече до най-лошата версия на СССР, отколкото до идеала от 60- те. Трябва нов рестарт. Нов тип политика.