Двойните стандарти в политиката е едно от най-странните изобретения. Вземете например „права на жените“ в мюсюлманските страни и носенето на никаби и бурки.
Когато САЩ използваше радикалния ислям в Афганистан, финансираше и въоръжаваше муджахидините (буквално еведено от арабски муджахед е борец за джихад), тогава нямаше проблем с идеологията им и правата на жените. Даже на муджахидините им посвещаваха филми като „Рамбо 3“. Снимките на жени от Афганистан през 70-те сте ги виждали.
Когато САЩ и Запад финансираха „умерената опозиция“ в Сирия, която е толкова „демократична“, че налагаше шериат навсякъде, където влезе, а журналисти като Клариса Уърд предаваха с тежки забрадки от техни територии, а от „ужасните правителствени“ беше без тях. Днес на териториите на опозицията няма християни, а почти всички от останалите малцинства също избягаха. Тогава нямаше никакъв проблем с правата на жените. Нито с тези на християните или малцинствата.
Когато Хафез Асад удари и унищожи Мюсюлманското братство в Хама през 1982г, бе обявен за сатрап и престъпник, ала когато Запад финансира Мюсюлманските братя срещу сина му е окей. Същото братство, което създаде Хамас.
Когато Хамас бяха на страната на сирийската опозиция и се снимаха със знамената на опозицията също бяха „окей“, а Запад ги хвалеше как са се променили. Когато се биха срещу другата палестинска фракция „Фатах“ също бяха „окей“.
Когато САЩ финансираше ислямисти за да предизвикат безредици в Иран и за да свалят светския Мохамед Мосадък, враг на радикалите, тогава също нямаше проблем с правата на жените и с фундаменталния ислям.
Когато станаха миграционните кризи и се възхваляваха носенето на бурки и никаби по BBC, също нямаше проблем. Макар и първият признак за радикални, консервативни мюсюлмански общности са именно наличието на бурки и никаби.
Тоест, когато ни изнася, фундаменталният ислям ни е приятел и няма проблем с правата на жените и малцинствата, можем да ги финансиране и ползваме, последствията нямат значение. Ако С.Арабия строят медресета в Европа, които бълват кретени, също е окей, щото саудитците ни дават да им контролираме петрола.
Всичките знаете, че едно от най-омразните ми неща е радикализма, особено ислямисткия такъв. И те трябва да бъдат жестоко критикувани, но с интелект и със съдържание. Ала едно нещо мразя повече: лицемерието и двойните стандарти.
Лицемерите никога не се борят за каузи, те винаги преследват цели. Ролята на съвременния политик е да представи интересите на военния комплекс като обществено благо. Оттам се получават тази пародия.
–-
Интервюто на Дейвид Камерън е пример за лицемерие и двойни стандарти. Половин час обяснява как Иран са нарушили всички закони, какви са по природа, а когато журналистката го пита какво Великобритания ще направи, ако чужда страна сравни със земята британско консулство, Камерън отговаря „Ще отговорим с голяма сила“.
Тоест използване международното право когато искаме, и когато ни изнася, обвиняваме чужди държави за действия, които ние може да ги правим.
Точно тази арогантност е в основата на всички конфликти и за несправедливостта в света.
Когато искаш да управляваш всички ресурси на света, трябва да знаеш как и да създаваш чувство за справедливост. Инак ще превръщаш доскорошни съюзни във врагове и ще трябва да ги потопиш в кръв и конфликти, вместо да управляваш с дипломация и интелект. Ще се налага да строиш стотици военни бази, да се въвлечеш в стотици конфликти, докато накрая не се изтощиш и разпаднеш. За което сам си виновен.
Модерният либерализъм с ЛГБТ културата е продукт точно на такива слабохарактерни лидери, кото смятат да създадат нова религия, с която да подчинят всички. Единственото, което ще постигнат, е саморазрушение. Всички тоталитарни идеологии сами се разпадат.
Автор: Дахер Дахер
