„Мафията не е филмов образ с черни костюми и тъмни очила. Тя е в офисите, в телевизионните студиа, в политическите кабинети и в ежедневните ни компромиси.“ С тези сурови фрази Дахер Дахер не просто написа пост – той удари шамар на едно цяло общество, което отдавна е спряло да се пита защо.
„Ще се борим срещу мафията!“ – вика младият служител в аутсорсинг фирма, докато „шмърка продукти, купени от мафията“, пише Дахер. И в този образ има повече истина, отколкото в цял парламентарен дебат.
Това е трагедията на съвременна България – хората се възмущават, но живеят в същата система, която уж мразят. Гневът е реален, но без последици. Във виртуалния свят се бием с „мафията“, а в реалния — ѝ плащаме наема.
„Да сте видели политик, който говори срещу истинската мафия?“ – пита той. И отговорът е ясен: не. Защото „почти всички в парламента са продукт на мафията, ходещи модели на мафията“. Това не е хипербола, а реалност. Хазартни зали, бързи кредити, наркотици, заложни къщи – „истинските огнища на мафията“, както ги нарича Дахер, никой не смее да закачи.
Ние виждаме, знаем, говорим, но не действаме. „Не се занимаваме, щото не искаме. Искаме просто да живеем“, казва той. А мафията расте от това желание „да си живеем“.
Тя вече не е сенчеста икономика – тя е икономиката. Завладяла е логистика, търговия, администрация, транспорт, дори хранителни вериги. „Мафията е пуснала пипалата си навсякъде“, пише Дахер. И е прав – тя вече не се крие. Няма нужда.
Мнозина сочат примера на президента на Салвадор, който хвърли хиляди престъпници в затворите и върна сигурността. Но както отбелязва Дахер, това не решава проблема: „Дори да вкараш стотици хиляди, няма да промениш ситуацията. Средата трябва да се промени.“ И точно това е най-трудното – да се промени средата, мисленето, нормите.
Войната с мафията не е срещу няколко босове. Тя е срещу нашите собствени пороци. Срещу страха. Срещу мълчанието. Срещу удобното „така е“. „Всички сме тъпи, щото изтървахме конците“, пише Дахер в края. Това не е обида, а предупреждение.
Докато приемаме, че нищо не може да се промени, мафията ще бъде жива и силна. Докато не поискаме да я изтръгнем от себе си, няма значение кого ще вкараме в затвора.
Истинската промяна няма да дойде от нови политици, а от ново съзнание. А то започва с едно просто, но страшно признание: мафията не е някъде там. Мафията сме ние.
Автор: Тодор Беленски
Ако искате да продължим с работата си, подкрепете ни!
Revolut: https://revolut.me/tbelenski
Банкова сметка: BG82STSA93000014941658
