„Европейският съюз се основава на ценностите на Талмуда.“ С това изречение председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен предизвика буря от реакции. То разбуни и дълбоки въпроси за посоката, в която върви континентът.
Произнесено по време на форум за борбата с антисемитизма, твърдението ѝ мина границата между дипломатическа любезност и идеологическо пренаписване на историята. Защото, независимо от намеренията, то поставя под съмнение християнската същност на европейската култура.
Анализаторът и общественик Дахер Дахер не остана безучастен.
„През Средновековието тези текстове са се преследвали заради предполагаемите анти-християнски риторики, но днес всяка критика се обявява за антисемитизъм.“
Той категорично заявява, че няма нищо против другите религии. Но вижда ясно една тревожна тенденция:
„Това принизяване и отричане на християнството и постоянното мазнене в полза на исляма и юдаизма е потресаващо доказателство за подчинението на Европа. За тоталната загуба на идентичност.“
Континентът, който е дал на света Ренесанса, Просвещението, модерната наука, хуманизма, либерализма и демокрацията, вече се страхува да назове собствените си корени.
„Европа е християнска култура. Има много различия в християнството, Талмуда и исляма, но е удивително как съвременните и най-свирепи евроатлантици никога не споменават ‘християнски ценности’ или християнска култура“, казва Дахер.
„Защото точно християнството е създало тази среда, в която да виреят свободното мислене и творчество.“
Той подчертава, че именно християнската среда е позволила развитието на научния прогрес и културния разцвет.
„Атеистите виреят в Европа, но я ги пуснете в мюсюлманска страна или в Йерусалим при харедим евреите – най-малко да ги пребият с камъни. Те биха оцеляли само в християнска среда, и евентуално в Япония и Корея.“
Днес, изглежда, точно тази християнска среда все по-често се представя като проблем. Като архаичен остатък от миналото. В същото време се поддържат религиозни модели, които в собствените си общества не търпят никаква критика или различие.
Дахер привежда и впечатляващи данни. В България, според него, има около 2 000 джамии за 640 000 мюсюлмани. Това прави по една джамия на всеки 320 души.
„Дори в родината на исляма – Саудитска Арабия, не е такъв коефициентът. Там има 94 000 джамии, което прави една джамия на всеки 340 души. В Индонезия – една на 350. В Турция – на 1027. А във Франция – на всеки 3200 мюсюлмани.“
Според него, тези числа сами по себе си не са тревожни. Напротив – те говорят за свръхтолерантност. Проблемът е в източника на финансиране.
„Много голяма част от джамиите са построени с външно финансиране. Предимно от неособено в момента демократични режими – от Катар, Турция и Саудитска Арабия.“
Той припомня и филм на „Ал-Джазира“, продуциран от турска журналистка, в който България е представена като „изкуствена страна“, „руски проект“, в който е извършен геноцид над „местните мюсюлмани“. Това, според него, не е случайно. Това вече е политически инструмент.
„Повече от ясно е, че от изток са ни идентифицирали като слабото звено на ЕС – страната с най-висок процент мюсюлманско население (след Кипър, но най-вече Северен Кипър), с най-голяма корупция сред политиците, които са готови да свалят гащи и да прекарат съответните ‘услуги’ срещу пари.“
Въпреки всичко, той подчертава, че думите му не идват от омраза. А от тревога.
„Това не го казвам, защото съм някакъв расист или ислямофоб. Напротив. Аз винаги съм слагал толерантността като висша добродетел. Обожавам да изучавам чужди култури, бит и изкуства.“
Но има граница. „Има голяма разлика в симбиозата между религии, култура и бит – и очевадни политически троянски коне.“
Това вече не е просто културен въпрос. Това е геополитика.
„В геополитиката тази етнорелигиозна пешка е основен елемент, основен двигател. Особено на страни, които в момента мислят за столетия напред.“
В тази глобална шахматна игра, Европа и особено България започват да изглеждат като лесни жертви. Слаби фигури. Готови да бъдат пренесени в жертва без съпротива. Финалът на коментара му е категоричен:
„Загиването на християнството в Европа означава загуба на идентичност. Поглъщане. Преклонение. Вече дори ги е страх да кажат европейски, камо ли християнски ценности.“