В последните години социалните мрежи се превърнаха в неизменна част от живота на професионалните футболисти. Те вече не са просто място за снимки от тренировки и споделяне на радостни моменти с феновете. Но и сцена, на която спортистите изразяват своите лични убеждения, вяра и гледна точка към света. Но именно тук се откроява един тревожен феномен – клубовете и футболните институции често прилагат двойни стандарти. Едни послания се толерират или подминават, докато други се цензурират и наказват. Въпреки че и в двата случая става дума за лична позиция.
Ясен пример е случаят с Феликс Нмеча от Борусия Дортмунд. Младият халф предизвика вълна от реакции, след като публикува съболезнования за смъртта на американския консервативен активист Чарли Кърк. В поста си Нмеча не просто почете паметта му, но и открито заяви своята християнска вяра. Той цитира думите: „Исус е пътят, истината и животът.“ Реакцията на Дортмунд беше бърза и показателна – клубът въведе нова политика за контрол върху неговите публикации в социалните мрежи. Така личната му позиция, изразена в религиозен и консервативен контекст, бе поставена под надзор. Сякаш става дума за заплаха за имиджа на отбора.
Съвсем различен подход видяхме в случая на израелския футболист Манор Соломон, който след трансфера си във Виляреал продължи активно да публикува постове в подкрепа на израелските удари по ивицата Газа. Подобни изяви предизвикаха силно напрежение сред феновете, както вече се бе случвало и в Англия. Реакцията на испанския клуб обаче беше далеч по-мека. Соломон дори заяви пред медиите, че е дошъл да играе футбол, а не да говори за политика. И спокойно продължи своето присъствие в социалните мрежи. С други думи – посланията му, въпреки че също носеха явен политически заряд, бяха приети с много повече толерантност.
Други примери
Тази тенденция не се изчерпва само с двамата играчи. Примери от последните години показват, че футболисти, които се осмеляват да заемат консервативна позиция или да изразят религиозната си вяра, често се превръщат в мишена на критика. И дори санкции и натиск от страна на клубовете. Холандецът Анвар Ел Гази бе отстранен от Майнц 05, след като публикува послание в подкрепа на Палестина. Юсеф Атал от Ница също беше временно отстранен и глобен заради свое споделяне в социалните мрежи. В тези случаи клубовете се оправдават с необходимостта да защитят своя имидж, но на практика се стига до потискане на лични мнения, когато те не се вписват в „приемливия“ наратив.
Именно тук проличава двойният аршин. Когато един футболист изразява християнска вяра или подкрепа за консервативни ценности, последиците могат да бъдат сериозни – контрол, цензура или дори разтрогване на договор. Когато обаче става дума за подкрепа на Израел или каузи, които политиците и медиите определят като „по-приемливи“, клубовете предпочитат да си затворят очите или да реагират символично. Така се получава избирателна свобода на словото – за едни е право, за други е провинение.
Футболът, който би трябвало да бъде символ на равенство, обединение и свободен обмен на идеи, се превръща в арена на цензура и политически натиск. Вместо да защитават своите играчи и тяхното право на лично мнение, клубовете често се подчиняват на обществените течения и комерсиалните интереси, определяйки едни позиции като допустими, а други – като недопустими.
В крайна сметка въпросът е не дали футболистите трябва да говорят по политически и религиозни теми, а защо правилата не важат еднакво за всички. Защо консервативните убеждения и християнската вяра са представяни като заплаха, докато други, също толкова политически натоварени позиции, минават без последствия? Този двоен стандарт е проблем не само за футбола, но и за самото понятие за свобода на словото в съвременното общество.
Автор: Тодор Беленски
Ако искате да продължим с работата си, подкрепете ни!
Revolut: https://revolut.me/tbelenski
Банкова сметка: BG82STSA93000014941658d
