Автор и оформление на снимка: Владимир Тодоров

И тия избори минаха.

Не достигнахме 30%. Ще рече, че на всеки 100 човека, имащи право на глас, 70 от тях са решили:

• че имат по важни неща за вършене;
• че резултатът от изборите не зависи от тях;
• че това не е тяхна работа.

А може би са отишли да празнуват и Деня на гъбаря.

За незнаещите ще поясня, че Денят на гъбаря у нас не е някаква случайна дата.

О, не! Това е емблематичен ден. Планетите се подреждат така, щото човек да усети една притегляща към гората сила. Тя го кара да захвърли всичко и да поеме нагоре по баира.

Гъбарко е една нова порода българин.

Имаме Ганьа. Имаме Булгар. Но палитрата от емблеми се допълва именно от Гъбарко.

Това е човек, който е убеден, че прави най-доброто за Отечеството като им покаже колко им е сърдит и вместо до урните хукне по урвите. Ша търси гъби. Ще Ви се стори, че това поведение е детинско може би. Да се сърдим обаче, се оказва, че е по-близо до нас, отколкото си мислим. Взимат ни куклите и количките и ние започваме да се сърдим. И за да е ясно защо се сърдим, го пишем във фейсбук.

А защо се сърдим. Понеже някои си ни е дал правото да кажем кой да разпределя парите, които ние му даваме. Какво безобразие?! Не мога да си представя какво е това безочие някой да ти определи начин, да ти даде инструмент, с които да избереш кой и как да използва парите от твоите данъци, но понеже теб те мързи да се информираш, мързи те да попрочетеш малко повечко и странично четиво, мързи те да се вдигнеш да идеш до урните за гласуване… и затова хукваш по урвите за гъби.

Но Гъбарко е велик човек. Гъбарко е ония елемент на общетвото, които разбира от политика до футбол; от семейни взаимоотношения и възпитание на деца до двигатели с вътрешно горене и къде да намерим накладки най-изгодно; а да не говорим, че историята, особено българската, му е тясна специалност.

Гъбарко вече не е онзи детски персонаж, които се научи да работи след купища пакости. О не, той е пораснал и вече уверено знае, че с пакости се оправя човек в света. Наш Гъбарко, вместо да се научи на труд и отговорности, е тръгнал да учи другите, че “Мързелът е вроден талант” (както се казваше в една реклама) и че трябва да се развива този талант. Защото Гъбарко е пораснал и е прозрял, че тая работа с изборите е далеч от него. Той е над нещата.

Преди време един българин, преди да го гръмнат и курбан да иде само на 28 години, беше написал една творба и я беше кръстил “В механата”. Ако днес този същият беше сред нас щеше да напише “У фейса”. Ама не, заради доблестта на Гъбарко да казва всичко право куме в очи. Тука новобългарския говор търпи леко неразбиране, защото става дума за социалната мрежа. Гъбарко преди беше силен на маса. В кръчмата. Но вече сме модерни европейци и тия селски изпълнения по кръчмите не подхождат на модерни транс-нещо си човек …щях да напиша обикновен, но правоговорът гласи, че всички ние сме необикновени създания, нали така беше?

Но ако се върнем на Гъбарко и увековечаването му от оня даскал хукна по чукара курбан да става, то щеше да е нещо в духа на:

Гъбарко е силен,

ала само зад екрана.

Клавиатурен forum warrior

у четническа премяна.

Гъбарко е велик във нета.

Гъбарко е емблема на века,

но пише от клозета.

А няма по-страшно

от изборните урни,

Затуй недей се тюхка,

а марш за гъби

в хладните и тихи урви

В този ден (на гъбаря), баш когато гласуваме, се показа не друго, а отношението ни към това, което се случва около и у нас. На политическо ниво, респективно икономическо, респективно социално, респективно образователно, респективно демографско ниво.

Слабата избирателна активност не е следствие само и единствено от политическото поведение и безвремие настъпило по земите български. Слабата избирателна активност е следствие от масовото оскотяване на хората. От свалянето им в приоритизираната стълбица на Маслоу до етапа на оцеляването, когато нуждата от четене на книги наподобява утопия за на Муун-Уочър, човеко-маймуна срещнал светлината на Артър Кларк в неговата одисея през 2001-ва.

И ако все още четем книги, то с каква цел го правим.

Да се интересуваме от другия, не е тъпа емпатия към драмата на телевизионно предаване. Това е хладен анализ на ситуацията на база прочетено и наблюдавано.

“Човек вижда толкова, колкото знае.” е казал Гьоте.

Иначе на дата, в която пишман гъбаря български, се професионализира за ден, се навършиха и 100+1 години от един друг 9-ти юни.

Един момчета премахнаха други момчета и преустановиха продължаването на рода на първите. После се установи политическа власт, която не се хареса освен на ония дето дирижираха с палката, но пък и бе причина да се приключи съответно жизнения път на още хора 2 години по-късно в една църква в София.

Иначе 100+1=101. А 101 в света на софтуерите е грешка в системата. Обикновено означава грешно прочетен файл.

Дали е грешка? Колко вярно ще се прочете алегорията по-горе не знам, но ще разбера. …на следващите избори.

Честит да ни е резултатът!