С бурни дебати и категорично мнозинство парламентът прие окончателно промени в Закона за вероизповеданията, които затвърждават Българската православна църква – Българска патриаршия (БПЦ-БП) като единствената призната православна институция у нас. 186 депутати от всички парламентарни групи подкрепиха текста, докато само един – от „Продължаваме промяната – Демократична България“ – се обяви „против“.
Според приетите промени, нито една друга религиозна общност в страната няма право да използва в наименованието си думата „православна“ или нейни производни. Това решение идва като отговор на решение на Върховния касационен съд от 16 декември миналата година, което позволи регистрацията на „Българска православна старостилна църква“ – развитие, което предизвика остра реакция в политическите и църковни среди.
Срокове, правила и последствия
С приетите промени всички вече регистрирани религиозни организации, както и тези в процес на регистрация, разполагат с два месеца да променят имената и уставите си в съответствие със закона. В противен случай, ако не предприемат нужните корекции, ще бъдат дерегистрирани.
Дебатите в парламента: сблъсък на идеологии
Не липсваха и остри сблъсъци по време на дискусията в пленарната зала. Депутатът от ПП-ДБ Атанас Славов предупреди, че с този закон парламентът директно нарушава основен принцип – свободата на вероизповедание. Според него, България рискува сериозни санкции от Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ), а политическите последствия ще са тежки.
„Спорно е дали това Народно събрание има правото на такава законодателна намеса. Политическият ефект ще е автогол – особено за министрите от ГЕРБ, които ще трябва да обясняват това пред Съвета на Европа“, заяви Славов.
Андрей Вълчев от „БСП – Обединена левица“ отвърна остро: „Не плашете тази зала с европейските ни партньори! Законодателната власт е тук, в този парламент, а съдът само прилага законите.“ Според него, промените гарантират спазването на Конституцията, която забранява религиозните организации да бъдат използвани за политически цели.
Тома Биков от ГЕРБ-СДС също подчерта, че макар Българската православна църква да не е пряко застрашена, този казус носи обществено напрежение. „БПЦ вече веднъж преживя разкол през 90-те години – започнат с политически аргументи. Очевидно е, че законът и канонът не са в синхрон, но нашата роля е да застанем зад канона“, каза той.
„Чужда намеса“ или защита на православието?
Според лидера на „Възраждане“ Костадин Костадинов, случващото се е поредният случай на външна намеса във вътрешните работи на страната. „Изведнъж, около Коледа, тази малка маргинална общност от 800-1000 души започна яростно да напада Българската православна църква и българския патриарх. Това много прилича на сценария от 90-те, когато разколът беше дирижиран отвън“, заяви той.
Йордан Цонев („ДПС – Ново начало“) пък открито атакува Европейския съд по правата на човека, наричайки го „съдът на Сорос“. „Нашите участници в този съд са рожба на „Отворено общество“. Те са тези, които използват аргумента, че православието било „московски клон“. Но православието не е московско – то е православие!“, каза той.
Обединен парламент, спорен закон
Един от малкото случаи, когато парламентът показа единство, беше именно този закон. Радостин Василев от партия МЕЧ изрази задоволството си, че депутатите могат да се обединят около ключови въпроси.
„Много съм щастлив, че има теми, които събират българския парламент“, заяви той.
Законът вече е приет и влиза в сила веднага след обнародването му в „Държавен вестник“. Спорът около него обаче едва ли ще приключи скоро.