Във всеки човек има едно вътрешно дете, което оказва влияние върху него. То пази спомен както за хубавите преживявания, така и за страховете, травмите, загубите и случаите, когато сме били пренебрегвани. В началото няма да разбираме защо действаме по един или по друг начин, но с течение на времето ще забележим повтарящи се вътрешни знаци за събитията, които са оставили траен отпечатък в съзнанието ни, без дори да подозираме за това.
Хората, които изследват човешката психика смятат,че ако дадем възможност на нараненото вътрешно дете да се излекува, ще разберем по-добре себе си и ще живеем по-щастливо и хармонично.
Вътрешното дете и емоциите, които изпитваме
Това дете,което живее в нас помни добрите и лошите аспекти, които са свързани със спомените в миналото. Такъв спомен може да бъде приятното ухание от гозбите на мама, когато сме се прибирали гладни и изморени вкъщи.
Такъв спомен може да бъде и момент, в който сме станали жертва на изолация от другите деца или подложени на тормоз от тях. Вътрешното ни дете помни колко глупаво сме се чувствали, когато не сме успявали да отговорим на „очевидно елементарен“ въпрос в час.
Вътрешното дете е с нас в първия ни работен ден, опитвайки да докаже на началника ни, че сме отговорни и способни.
Вътрешното дете ни кара да изпитваме онази приятна топлина и спокойствие, когато си прекарваме добре с приятели, но и болка и горчивина, когато сме били излъгани или предадени от близък човек.
Години по-късно, то може да е спокойно и удовлетворено (през повечето време) или пък избухливо и недоволно. От него зависи дали ще изграждаме здравословни връзки, дали ще имаме добри организационни умения и дали ще можем да регулираме ефективно емоциите си.
Вътрешното ни дете играе изключително важна роля в по-нататъшния ни живот. Ако се чувстваме потиснати или нещастни, вероятно то се нуждае от нашето внимание. Трудностите могат да бъдат от различно естество – в работата, в отглеждането на децата, в намирането и задържането на любовта, в поставянето на ясни граници.
Когато вътрешното дете направлява живота ни
Страхът, перфекционизмът, тревожността, склонността да избягваме хора, места или проблеми – това са опитите на вътрешното дете да остане в безопасност. Когато то играе водеща роля, ще ни тласка към точно определени модели на поведение и ще ни кара да правим точно определени избори с една-единствена цел-да се спаси. Всяко наше действие ще е базирано на неосъзнати нагласи или спомени от миналото.
Често детето в нас няма достъп до реалността, в която живеем, и не знае с какво се е променил животът ни днес.
Ако тази наша „мини версия“ носи на плещите си болка, която не може да понесе, то и ние ще я носим. Ако то е живяло в несигурност или постоянна заплаха, ние упорито ще избягваме предизвикателствата и промените.
Разкъсвани между нуждата от сигурност и нуждата от приключения и нови възможности.
За да постигнем баланс между гъвкавостта и последователността, е важно да срещнем съзрялото си „Аз“ и вътрешното дете, за да се опознаят. Това всъщност е най-важната стъпка за създаването на сплотен тандем, в който са удовлетворени нуждите както на едната, така и на другата страна.
Как да се свържем с вътрешното си дете?
На нашето вътрешно дете може да му липсват физическа или емоционална сигурност, повече грижа за самите нас (за ума, тялото или душата) или ясно очертани граници. Тези липси се усещат. Едва когато му осигурим нужното, ще стигнем до истинския проблем, до най-важното, което ни е пречило да живеем пълноценно.
Крайният резултат от целия този така сложен процес на свързване може да ни изуми. След това хората се чувстват по-уверени, защото започват да отстояват себе си, знаейки, че са се справили със слабостите си.
Истината е,че детето в нас може да бъде като котва – ако е колебливо, ние също ще сме колебливи, дезориентирани и хаотични в живота си, но ако е стабилно, ние ще сме уверени и спокойни.
Признаци, че вътрешното ни дете страда
-Чувство на срам, вина или болка;
-Хронично претоварване на работа, нужда да постигаме нови и нови цели и да получаваме одобрение;
-Неспособност да присъстваме осъзнато тук и сега;
-Постоянни тревожност и страх;
-Неумение да се адаптираме,
-Стремеж към перфекционизъм,
-Нетърпимост към провала;
-Невъзможност да откриваме и да отбелязваме „малките победи“ в живота;
-Нездравословни отношения с околните или страх от сближаване;
самосаботаж, склонност към обсесивно поведение и към развиване на зависимости;
лошо представяне;
-Руминация (мисловно предъвкване) и негативно отношение към самите нас.
Как да излекуваме вътрешното си дете?
-Упражняване на дейности, които ще ни позволят да изразим чувствата си;
-Анализиране на неприятните спомени и преживявания, с цел потискане на тревожността и страховете;
-Изграждане на здравословни отношения с околните, които ще внесат сигурност и спокойствие в живота ни;
-Създаване на топла и приветлива атмосфера;
-Структуриране на ежедневието и изграждане на здравословни навици – редовно хранене, пълноценен сън, добра хигиена и редовен сексуален живот;
-Очертаване на ясни емоционални, времеви и физически граници;
практикуване на хоби;
-Изместване на фокуса от сляпо изпълнение на дадена дейност към осъзнато правене, което носи удоволствие;
-Промяна в нагласите и вярванията
Вдъхновено от: https://integrativepsych.co/new-blog/what-is-an-inner-child