Ели Ахмедова е на 9 години и живее далеч от дома си. Родена е във Франция, но съдбата я е разделила от мама и тати. Част от детството си е прекарала в България-в Кубрат, където е посещавала детска градина и първи клас. Там е открила две от най-големите си любови- българските народни танци и рисуването.
Днес, когато е далеч от всичко познато и близко, Ели намира утеха в цветовете. Листът и моливите са нейният свят, в който няма ограничения, а само топлина и обич. Когато рисува, тя сякаш се връща в двора на дядо, където тича сред зелената трева, бере цветя и чува гласовете на приятелчетата си.
В една от своите творби тя е изработила три ръчно оформени цветя от шишарки в червено, лилаво и зелено. Всяко цвете е закрепено на истинско клонче и завързано с нежна панделка. Долу, с детски почерк, е написано „Обичам България“. Това е нейният начин да каже, че корените ѝ са там и че никое разстояние не може да ги прекъсне.
В друга рисунка Ели е нарисувала голямо, щастливо семейство под пъстра дъга, с летящи сърца. В тези ярки линии и весели цветове се крие целият ѝ копнеж за дом, за прегръдка и за споделен смях.
За Ели рисуването не е просто хоби -то е мост към България. Всеки щрих я приближава до селската поляна, до животните на дядо и до обичта, която ѝ липсва.
Но зад тези цветни рисунки стои и тъжен факт-Ели е отделена от семейството си от социалните служби във Франция. Въпреки това в нейните картини няма тъмни цветове, няма студени линии. Там живеят само слънце, дъга и надежда. А в края на всяка рисунка винаги стои едно малко, невидимо обещание: „Ще се върна.“
Автор: Надежда Беленска
