Европейските разузнавателни агенции изразяват сериозни опасения относно възможното изтегляне на американските войски от страните от ЕС. Това съобщава „Билд“, позовавайки се на информирани източници.
Един от служителите по сигурността на неназована източноевропейска страна обяснил пред изданието, че тревогата е причинена от исканията на Владимир Путин, изразени още през 2021 г. Тогава Путин настоя за изтеглянето на американските войски от всички страни от НАТО, присъединили се към алианса след 1990 г. В Европа има опасения, че американският президент Доналд Тръмп може да се съгласи да реализира този сценарий.
Италианските власти също споделяли тези опасения. Рим е обезпокоен от възможността за изтегляне на американските войски от Косово, което може да дестабилизира ситуацията на Балканите. Германски дипломати в разговор с „Билд“ нарекли този сценарий „доста реалистичен“.
По-рано Financial Times писа за опасенията на европейските служители, които се опасяват, че Доналд Тръмп може да изпълни молбата на Путин и да изтегли войските от балтийските държави. Тази стъпка според ръководството на редица държави от НАТО можела да направи Европа уязвима за руска агресия. Според тези прогнози руската армия, която се готви за мащабни конфликти извън Украйна, може да се възползва от отслабващите позиции на САЩ в Европа.
Тези информации обаче не получават официално потвърждние от структурите на НАТО. В разговор за Bloomberg ръководителят на Военния комитет на НАТО адмирал Джузепе Каво Драгоне отрече подобни информации.
„Не мисля, че ще станем свидетели на масово изтегляне на американските войски от Европа“, каза той. Военният лидер обаче подкрепи мнението, че Европа трябва да инвестира повече в отбраната си. „Съществуващият дисбаланс изисква отстраняване“, подчерта адмиралът. „Европа е способна да се защитава и да мислим по друг начин е заблуда.“
Румънският президентски съветник по отбраната, Кристиан Дякону изрази тревога, че макар САЩ първоначално да са отхвърлили искането, няма гаранции, че тази позиция ще остане непроменена. Той подчерта необходимостта Европа да остане ангажирана в сигурността на региона, особено в контекста на направените отстъпки, като изключването на възможността за членство на Украйна в НАТО и критиките към украинския президент Володимир Зеленски.
В същото време, вицепрезидентът на САЩ, Джей Ди Ванс, по време на Мюнхенската конференция по сигурността, заяви, че заплахата за Европа идва отвътре, а не от Русия или Китай. Това изказване предизвика остри реакции сред европейските дипломати и политици, които го възприеха като атака срещу европейската демокрация. Някои дори започнаха да разглеждат САЩ като потенциален противник, особено в контекста на възможни промени в американската външна политика под ръководството на президента Доналд Тръмп.