Инициативата „Дойран 2025“ предлага модел за реално участие на гражданите в управлението чрез издигане и избор на независими народни представители. Моделът цели да прекъсне зависимостта между властта и партийните структури. Основната идея е гражданите да участват пряко не само в гласуването, а и в подбора, номинирането и контрола на своите представители.
В основата на модела стоят общите събрания на населението по населени места. Те се разглеждат като форма на местна демократична легитимация. Чрез тях гражданите обсъждат проблемите си и излъчват кандидати за народни представители. Така политическото представителство се връща в рамките на общността.
Предвижда се всяко населено място да участва според броя на населението си в рамките на съответния многомандатен избирателен район. Излъчените кандидати се регистрират чрез инициативни комитети и участват в изборите като независими. Очакването е те да представляват конкретни граждани и територии, а не партийни ръководства.
Крайната цел на „Дойран 2025“ е въвеждане на реални елементи на пряка демокрация. Не чрез разрушаване на изборния процес, а чрез неговото демократизиране. Моделът се представя като практическа стъпка към по-отговорно и по-близко до хората управление.
Юристът Румяна Ченалова, като един от публичните говорители на „Дойран 2025“, дава яснота по всяко от конретните предложения.
Провеждане на общи събрания на населението
Първата и най-важна стъпка е организирането на общи събрания на населението по населени места. Тези събрания дават възможност на гражданите да номинират и избират свои кандидати. Чрез тях се гарантира участие, което е пряко и видимо. Законът позволява използването на местните институции и процедури за осигуряване на прозрачност. Общите събрания имат потенциал да увеличат легитимността на кандидатите, тъй като те се избират от общността, която ще представляват. Основното предизвикателство е представителността – в малки или слабо активни населени места броят на участниците може да е недостатъчен. За да се преодолее това, е необходима ясна процедура за кворум и официално документиране на решенията.
Пропорционално разпределение на мандатите
След провеждането на събранията да се прилага принципът на пропорционалното разпределение на мандатите по население. Например, ако един МИР има 100 000 жители и 10 мандата, всяка община получава мандат за всеки 10 000 души. По този начин се гарантира, че всички общини участват справедливо в избора на представители. Практическата реализация на тази идея изисква внимание към законовата рамка, защото настоящият Изборен кодекс не предвижда автоматично разпределение за независими кандидати. Възможно е да се използва пилотен подход или законодателна промяна. Ползата е ясна – пропорционалното разпределение увеличава представителността и намалява риска отделни региони да останат без реално представителство.
Критерии за избор на кандидати
Общите събрания да вземат решения на базата на конкретни критерии, като почтеност, професионализъм и обществен авторитет. Това е съществено за доверието на гражданите в избраните лица. Кандидатите трябва да отговарят на стандарти, които гарантират компетентност и ангажираност към общността. Основният риск е субективността – различните участници могат да интерпретират критериите по различен начин. Затова се изискват прозрачни процедури за оценка и документиране на резултатите. Добре дефинирани критерии и ясни правила за номинация ще намалят влиянието на малки групи или лични интереси.
Формиране на инициативни комитети
След определяне на кандидатите да се формират инициативни комитети, които ги издигат за участие в изборите като независими. Например при 10 мандата са нужни 10 комитета. Този механизъм гарантира законово участие и регистрация на кандидатите. В същото време ефективността на комитетите зависи от организационните способности на гражданите и ресурсите за регистрация и кампания. Инициативните комитети осигуряват връзка между местните събрания и формалния изборен процес, като същевременно служат като инструмент за мобилизация и отчетност.
Първо заети мандати от независими кандидати
Моделът предвижда, че първо мандатите се заемат от независимите кандидати, излъчени от общите събрания. Остатъкът от мандатите остава за партиите. По този начин гражданите получават реално участие, а партийната доминация се намалява. Основният проблем е, че настоящият Изборен кодекс не предвижда резервирани мандати за независими кандидати. За да се приложи тази стъпка, е необходима законодателна промяна или официално съгласуване с Централната избирателна комисия.
Промяна на партийния модел чрез гласуване за граждански избраници
Гласуването за независими кандидати има потенциала да промени съществено партийния модел на управление. Когато гражданите избират свои представители, партийната доминация намалява. Управлението става по-отговорно и близко до нуждите на обществото. Въпреки това, ефектът зависи от масовото участие на населението и способността на гражданите да издигат и подкрепят свои кандидати. Успехът на модела изисква организираност и активност на общностите.
Контрол върху избраните представители
„Дойран 2025“ предлага механизми за контрол върху избраните независими представители. Това включва обществени отчети, регулярни срещи и ангажименти пред избирателите. На 19.12.2025 е планирана среща с Национално сдружение „Народен суверенитет“, на която ще се обсъждат механизми за отчетност. Законодателните възможности за отзоваване са ограничени, затова гражданската активност и наблюдението от общността са ключови. Тези механизми увеличават прозрачността и поддържат доверието на избирателите.
Основни проблеми при реализацията на модела на „Дойран 2025“
Моделът на „Дойран 2025“ среща няколко ключови предизвикателства при практическото си внедряване. Първо, законът за пряко участие на гражданите не съдържа конкретни правила за номинация на кандидати за национални избори чрез общи събрания. Това създава правна несигурност и затруднява организирането на процеса. Второ, Изборният кодекс не предвижда автоматично разпределение на мандатите за независими кандидати по общини. Липсата на ясна методика може да доведе до несправедливо разпределение и потенциални спорове.
Трето, процедурите за регистрация и координация на инициативните комитети са сложни. Необходимо е съгласуване с решенията на общите събрания, за да се избегнат конфликти между решенията на общността и формалния изборен процес. Четвърто, законът не позволява предварително резервиране на мандати за независими кандидати. Това ограничава възможността гражданите реално да участват в определянето на състава на парламента.
Пето, механизмите за контрол и отчетност на избраните представители са ограничени. Законът допуска отзоваване само при строго определени условия. Липсата на активни инструменти за наблюдение и отчетност намалява възможността гражданите да следят работата на своите представители. Накрая, подготовката и информираността на гражданите остават проблем. Без разяснителна кампания и обучение участието в общите събрания и инициативните комитети може да бъде ниско и неравноправно.
Като цяло, тези проблеми показват, че за успешното прилагане на модела са необходими законодателни промени, ясни процедури и активна работа с гражданите.
Препоръки за реализация на модела на „Дойран 2025“
За успешното внедряване на модела е необходимо да се въведат ясни минимални изисквания за участие в общите събрания. Законът или ЦИК трябва да осигурят регистрация на протоколи и публикуване на резултатите на общодостъпен портал, за да се гарантира прозрачност и равноправно участие на гражданите. Пропорционалното разпределение на мандатите може да бъде тествано чрез пилотен модел в ограничен брой МИР. Това ще позволи да се оцени практическата ефективност на квотите за независими кандидати и да се избегнат потенциални спорове при национално въвеждане.
Инициативните комитети трябва да работят по стандартни образци и инструкции, които включват протоколи от общите събрания. Това ще осигури съгласуваност между решенията на гражданите и формалната регистрация на кандидатите. Законодателна промяна, която да установява минимален брой мандати за независими кандидати, пропорционално на броя на населението и мандатите в МИР, ще гарантира реално участие на гражданите и намаляване на партийната доминация.
За ефективен контрол и отчетност е важно да се разработят стандартизирани формати за обществени отчети на избраните представители. Публикуването на информацията на платформа, достъпна за гражданите, ще поддържа постоянен диалог и прозрачност. Накрая, обучение и разяснителни кампании са ключови за активността на гражданите. Необходими са учебни материали, ръководства и онлайн платформа, които да подпомогнат информираността и подготовката на гражданите за участие в общите събрания и инициативните комитети.
Следването на тези препоръки ще позволи постепенно и устойчиво внедряване на модела, като се осигури реално участие на гражданите, прозрачност и отчетност на избраните представители.
Автор: Тодор Беленски
Ако искате да продължим с работата си, подкрепете ни!
Revolut: https://revolut.me/tbelenski
Банкова сметка: BG82STSA93000014941658
