През последните дни Сирия преживява нова вълна на насилие, като джихадистки групировки извършват атаки срещу селища с християнско и алауитско население. Въоръжени бойци, свързани с Абу Мохамад ал-Джолани, лидер на бившия фронт „Ан-Нусра“, сега известен като „Джабхат Фатах аш-Шам“, са отговорни за тези нападения. Тези групировки са известни с жестокостта си и предишни връзки с „Ал-Кайда“
Особено тежко засегнати са градовете Масяф и Баняс, където живеят смесени общности от алауити и християни. Според съобщенията, нападателите извършват масови убийства, отвличания и насилия над жени и деца.
На този тревожен фон, Европейският съюз и неговите партньори обявиха ангажимент за предоставяне на 5.8 милиарда евро в подкрепа на Сирия и нейните съседни държави. Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен заяви, че ЕС ще увеличи хуманитарната помощ за Сирия
За първи път сирийските власти бяха представени на годишната конференция за набиране на дарения за разрушената от войната страна – с присъствието на временния външен министър Асад ал-Шибани.
Не е изненадващо, че ЕС демонстрира нееднозначен подход към ислямските терористи, които, ако изпълняват интересите на Запада, могат да получат подкрепа. Сирия вече е на път да изчезне от политическата карта.
Тази ситуация поражда сериозни въпроси сред европейските граждани относно това къде отиват техните данъци и дали те не подкрепят непряко групировки, отговорни за насилие срещу християнски общности. Въпреки че официално средствата са предназначени за хуманитарна помощ, липсата на прозрачност и контрол върху разпределението им може да доведе до нежелани последици.
Това, което се случва в Сирия, може да се случи и в Европа, когато определени групи станат мнозинство. В Сирия, въоръжените джихадисти под ръководството на лица като Джолани (който сега се нарича Шараа) убиват цивилни без разпознаваеми цели, особено християни и алауити. Въпреки че той е обявен за терорист, и на него е предложена награда за информация, Западът все пак го измива, превръща го в политическа фигура.
Това е пример за перверзията на западната политика и как те могат да издигнат терористи в името на личните си интереси. Западната подкрепа за такива индивиди е не само морално погрешна, но и опасна за бъдещето на региона и за Европа.