Доклад от 76 страници, публикуван от френското Министерство на вътрешните работи преди броени дни, остава извън обсега на основните европейски и български медии. В него се разглежда в дълбочина дейността на организацията „Мюсюлмански братя“. Това е най-старата и най-голяма ислямска политическа организация в света. Темата обаче не успява да пробие медийната завеса, доминирана от либерални и грантово-финансирани структури. Един от малкото гласове, които повдигат въпроса, е този на Ирини Зикидис, която нарича доклада „новина с атомен заряд“.
Документът проследява методите на действие и дългосрочната стратегия на „Мюсюлмански братя“ в Европа и особено във Франция. Организацията се цели в три основни посоки:
-
Реислямизация на мюсюлманските общности
-
Подривна дейност и културен сепаратизъм
-
Налагане на политически ислямизъм чрез образование, медии и институции
Докладът предупреждава, че ислямът се внедрява в асоциации, училища за Корана, джамии, медии и дори в политически и граждански структури с цел овладяване на обществения дебат и създаване на паралелни общества.
Основана през 1928 г. в Египет от Хасан ал-Банна, организацията има лозунг: „Ислямът е решението“. От самото си създаване тя поддържа идеология, която се стреми към обединяване на мюсюлманите под шариатско управление и отказ от секуларизма. Мотото ѝ гласи: „Аллах е нашата цел, Коранът е нашата конституция, Пророкът е нашият лидер, Джихадът е нашият път и смъртта в името на Аллах е нашата надежда.“
Нейните структури работят мрежово и нелинейно, което прави директното ѝ проследяване и пресичане трудно. На пръв поглед няма централизирана йерархия, но мрежата от взаимосвързани НПО-та, благотворителни и просветни организации разкрива стратегическо и дългосрочно планиране.
През 1982 г. в Хама, Сирия, бащата на Башар Асад – Хафез ал Асад, жестоко потушава въстание, предвождано от „Мюсюлмански братя“. Над 25 000 души са убити. Събитията през 2011 г. – началото на гражданската война в Сирия – са често интерпретирани от Запада като демократични бунтове. Но реалността е, че ислямистки групировки, свързани с Мюсюлманските братя и Ал-Кайда, бързо завземат лидерството на протестите.
Великобритания през 2020 г. става сцена на грандиозен скандал – целият борд на най-голямата ислямска благотворителна организация Islamic Relief Worldwide подава оставка. Причината – антисемитски и терористки изказвания от председатели на организацията. Проблемът не е нов – Израел и ОАЕ отдавна са забранили организацията поради връзки с „Мюсюлмански братя“.
Скандалът е симптоматичен: това е организация с присъствие в 50 държави. Консултативен статут към ООН и партньорства с Червения кръст, Европейската комисия и десетки други институции. Но зад тази благотворителна маска се разкрива друга реалност – политическа и идеологическа пропаганда, прикрита под формата на хуманитарна помощ.
Възможно ли е службите и правителствата на ЕС да не виждат очевидните връзки на подобни организации с радикален ислямизъм? Или това е част от по-дълбок, неудобен за обсъждане процес на мултикултурен инжиниринг, в който ислямът се използва като инструмент за социален контрол и разрушаване на националните идентичности?
Далеч от образа на брадати фанатици, днешните кадри на „Мюсюлмански братя“ в Европа и САЩ са висококвалифицирани, често с образование от най-престижни западни университети. Те успешно навлизат в политиката, медиите, образованието и гражданския сектор. Представители като Линда Сарсур и Илхан Омар, макар и облечени в прогресивна риторика, са открити поддръжници на каузите, свързвани с „Братята“.
Парадоксално, но именно либералният западен елит, който уж защитава правата на жените, ЛГБТ и светската държава, се оказва в симбиоза с тази идеология. Която е диаметрално противоположна на тези ценности. Причината? Според критични анализатори като Зикидис – общата философия на колективизма и социалния контрол. В ислямското общество индивидът е напълно подчинен на нормите. Мечтаният сценарий за всяка система, която търси социална стабилност чрез подчинение.
Френският доклад за „Мюсюлмански братя“ не е просто поредният бюрократичен документ. Той е сигнална лампа за това, което от десетилетия се случва под повърхността на европейските общества. Бавна, методична и стратегическа ислямизация, подпомагана от самите либерални елити на континента. Докато медиите мълчат, реалността се променя. И ако не започне честен обществен дебат по темата, утрешна Европа може да изглежда коренно различно от тази, която познаваме днес.
Статията е вдъхновена от коментар на Ирини Зикидис, публикуван във Facebook.
Няколко интересни тенденции, над които да се замислите.
В Европа броят на християните се очаква да намалее от 553 милиона през 2010 г. до 454 милиона през 2050 г.. Делът им в населението ще спадне от 75% на 65%.
В Германия за първи път броят на нерелигиозните надвишава този на християните. Около 39 милиона германци се идентифицират като „без вероизповедание“. Докато около 38 милиона са свързани с основните християнски деноминации.
Мюсюлманското население в Европа се очаква да нарасне от 43 милиона през 2010 г. до 71 милиона през 2050 г.. Така ще увеличи дела си от 6% на 10% от общото населениe.
Въпреки спада в Европа, християнството се разширява в други региони. В Субсахарска Африка броят на християните се очаква да нарасне от около 500 милиона през 2010 г. до над 1 милиард през 2050 г. В Азия и Тихоокеанския регион християнското население се очаква да нарасне с 33% до 2050 г.
Глобално, християнството се очаква да загуби около 66 милиона последователи поради религиозно преминаване до 2050 г., докато нерелигиозните ще спечелят около 61 милиона.
Православното християнство отчитаа ръст в Етиопия и в страни като Кения, Уганда, Танзания и Зимбабве.Африканските православни църкви често са местно ръководени, с активна мисионерска дейност и социални проекти.
Има нарастващ интерес към православието в страни като Южна Корея, Индонезия, Индия, Бразилия и Мексико.
Православието губи позиции в Източна Европа. В България, макар и над 60% от населението да се самоопределя като православно, делът на реално практикуващите е значително по-нисък . И то под 10% според последни проучвания.
Подобни тенденции се наблюдават и в Румъния, Сърбия и Украйна.