Статията в американското издание „The Hill“ под надслов „Тръмп превръща доктрината Монро в глобална“ изобщо не е случайна. Тя разсъждава върху начина, по който американският президент се опитва да пригоди геополитическата доктрина, според която Западното полукълбо представлява изключителна сфера на американско влияние, към своята визия, позната като „Да направим Америка отново велика!“ Не бива в никакъв случай да забравяме обаче, че това включва запазването на американската глобална хегемония във всяко едно отношение. Не е случайно, че статията се появява в The Hill – издание, свързано с Демократическата партия („Дълбоката държава“) на САЩ. Обръщаме внимание на читателите, че по всяка вероятност е още по-неслучайно споменаването в статията на наскоро публикуваната книга на известния руски философ и геополитик Александър Дугин „Революцията на Тръмп.“ Тук предоставяме преведена и редактирана версия на статията, която предлага важни изводи относно значението на доктрината „Монро 2.0“ не само за Америка и Запада, но и за целия свят.
Вторият мандат на президента Доналд Тръмп се оказва още по-разрушителен от първия, особено за световния ред.
В рамките на по-малко от 100 дни той наруши международните норми, постави под въпрос ключови съюзи и затвърди американската мощ с безкомпромисна увереност. Очертаващият се модел разкрива нещо по-дълбоко: възраждане и глобално разширяване на доктрината „Монро“ от XIX век.
Обявена за пръв път през 1823 г. от президента Джеймс Монро, доктрината Монро има за цел да попречи на европейските сили да се намесват в Америка. Нейната предпоставка е проста: Западното полукълбо е сфера на влияние на САЩ.
По времето на Тръмп тази идея се интерпретира, разширява и налага агресивно – не само в Америка, но и в целия Западен свят.
За първи път Тръмп споменава доктрината Монро в речта си пред ООН през 2018 г., като я нарича „официална политика на нашата страна“. Сега, по време на втория си мандат, той премина от реторика към прилагане. Администрацията му не само утвърждава доминиращата роля на САЩ в Латинска Америка, но и прекроява отношенията с Европа, Африка, Азия, Австралия, Канада и арктическите територии по начини, които предполагат нова, необвързана с полукълбата версия на американското превъзходство.
Никъде тази промяна не е толкова очевидна, колкото в търговската политика на Тръмп. Той превърна митата в оръжие – не само като инструменти за преговори, но и като постоянни инструменти на икономическия национализъм. Администрацията на Тръмп разглежда протекционизма не като временна фаза, а като структурен стълб на американското възраждане. В тази рамка тарифите са както генератори на приходи, така и геополитически лостове, включително срещу съюзници.
Доналд Тръмп
Амбициите на Тръмп се простират далеч отвъд търговията. Той открито се заиграва с териториалната експанзия, като изразява интерес към придобиването на Гренландия, превземането на Панамския канал и дори нарича границата между САЩ и Канада „изкуствена разделителна линия“. Той също така изказа идеята за трайно преселване на цялото население на Газа, около 2 милиона души, в близките мюсюлмански страни, за да могат САЩ да завладеят Ивицата и да я превърнат в „Ривиерата на Близкия изток“.
Такива предложения са отзвук от етоса на „Manifest Destiny“ („Предопределението на съдбата“ – бел.ред.) от XIX в. – вярване в даденото от Бога право на Америка да разшири своя контрол и обхват по суша и море.
В речта си при встъпването в длъжност Тръмп изрично се позова на Манифеста, представяйки американската експанзия като естествено и благородно начинание. „САЩ отново ще се смятат за разрастваща се нация – такава, която увеличава богатството си, разширява територията си, строи градовете си, повишава очакванията си и носи знамето си към нови и красиви хоризонти“, заяви Тръмп. Той цитира президента Уилям Маккинли, който анексира Филипините и Пуерто Рико, като модел за съчетаване на митата с разширяването на САЩ.
Посланието е ясно: Тръмп вижда Америка не само като глобална сила, но и като хегемон по право.
Със сигурност Тръмп не е първият президент на САЩ след Втората световна война, който преследва американската експанзия. Именно заради глобалната експанзия на неговите предшественици днес има около 750 американски военни бази в поне 80 страни. Дори администрацията на Байдън според съобщенията се е стремяла да придобие от Бангладеш стратегически остров в Бенгалския залив – усилие, за което тогавашният премиер Шейх Хасина твърди, че е допринесло за свалянето ѝ през август миналата година.
Но Тръмп е уникален в своята откровеност. Той формулира експанзионистичните си цели без дипломатически евфемизъм, често с провокативна прямота, която шокира както съюзниците, така и противниците.
Един от най-ярките изрази на този светоглед е отношението на Тръмп към традиционните съюзи на Америка. Според него съюзниците се възползват от американската сигурност и използват щедростта на САЩ, като ги смята за пиявици върху американската икономика. Той гледа на НАТО не като на пакт за съвместна отбрана, а като на обременително споразумение, чрез което САЩ плащат сметката на неблагодарните съюзници.
Русия, САЩ, Китай
Никъде трансатлантическото разминаване не е толкова видимо, колкото по отношение на войната в Украйна. Докато Европа остава фиксирана върху руската заплаха, Тръмп иска да сложи край на това, което той нарича “дивашки конфликт“, и да възстанови отношенията с Москва. Китай е значително по-силен от Русия по отношение на икономическото производство, военните разходи и други стратегически показатели, а изтеклата в медиите инструкция на администрацията на Тръмп в областта на отбраната определя Китай като „единствената нарастваща заплаха“.
Пренасочването на Тръмп от Европа към Индо-Тихоокеанския регион ще представлява значително преразпределение на американското внимание и ресурси. Целта е да се освободи капацитет за противодействие на агресивния възход на Китай – дори ако това означава да се остави Европа да се справя до голяма степен сама с Русия. За първи път от 1945 г. насам САЩ обмислят да се оттеглят от ангажиментите си в областта на европейската сигурност, за да се съсредоточат другаде.
Но може би най-показателното е как външната политика на Тръмп сега прилича на актуализирана доктрина „Монро“, която обхваща целия Западен свят. Офертата му за закупуване на Гренландия, територия на НАТО под контрола на Дания, символизира тази промяна. Гренландия е далеч от Северна и Южна Америка, но арктическото ѝ положение я прави стратегически актив и кандидат в очите на Тръмп за придобиване от страна на САЩ.
В тази преосмислена доктрина Западът вече не е общност на споделени ценности, а зона на очаквано подчинение под американско ръководство.
Тази идеологическа промяна преформулира доктрината Монро от отбранителна политика спрямо Западното полукълбо в глобална рамка на господство. Тръмп не просто възражда една стара доктрина – той я глобализира. В рамките на „Монро 2.0“ Западният свят ще бъде не само защитаван, а и управляван от Вашингтон. Това е на път да промени всички дългогодишни съюзи на Америка.
С разгръщането на „Революцията на Тръмп“ (Александър Дугин – бел.ред.) и съюзниците, и съперниците на САЩ са принудени да се пренастроят. Ако тази нова доктрина се запази, светът може да бъде изправен не само пред утвърждаване на американската мощ, но и пред предефиниране на самия Запад, като САЩ не само ще го охраняват, но и ще го контролират.
Източник: Брахма Челаней, The Hill
Бележка: Авторът на статията Брахма Челаней е геостратег и автор на девет книги, включително наградената „Вода: Новото бойно поле на Азия.“
Превод и редакция: Лазар Лазаров