Доналд Тръмп ще бъде 47-мият президент на Съединените щати. Той ще се завърне в Белия дом за втори път като най-възрастният държавен глава в историята на САЩ. Републиканската партия си осигури и мнозинство в двете камари на Конгреса, което ще улесни вземането на решения и прокарването на политики от Тръмп през следващите 4 години.

Републиканците надделяха във вота в 28 щата, а демократите – в 20. От колебаещите се 7 щати – четири решиха в полза на Тръмп – Джорджия, Северна Каролина, Пенсилвания и Уилсконсин. Очакват се резултатите в останалите три щата – Мичиган, Невада и Аризона. Към момента и там Тръмп води.

Победата на Тръмп беше посрещната повече от възторжено от консерваторите по целия свят. Политическите водачи от този спектър се надпреварваха да поздравяват Тръмп за успеха. На обратния полюс бяха определящите се като демократи – глобалисти. За тях победата на Тръмп означава „край на демокрацията“. Нека обаче да поразсъждаваме извън лозунгите и скудоумните клишета. Как ще се отрази победата на Тръмп на конфликтите с глобален характер?

Войната в Украйна

Вече в няколко свои публични изяви Доналд Тръмп обеща разрешаването на конфликта на масата на преговорите. Това изглежда доста вероятно, но не заради някаква предполагаема русофлия от страна на новия президент, а заради пренасочване към друг геополитически опонент. Още при предишното си управление Тръмп ясно посочи, че неговият основен противник е Китай. Следвайки логиката на основното правило „разделяй и владей’, администрацията на Тръмп вероятно ще опита да вбие клин в отношенията между Русия и Китай. Това може да се случи вследствие на успешни мирни преговори за Украйна. Примирие без кардинално решение на въпроса обаче винаги оставя отворено прозорче на САЩ да държат Русия в шах.

Инвазията на Израел в Газа

Големите апологети на Тръмп удобно пропускат твърдата подкрепа на републиканците за водача на Израел Бенямин Нетаняху. Втвърдяването на подкрепата към Израел и предполагаемо спиране на огъня в Украйна, биха могли да дадат възможност на Нетаняху да направи по-смели удари към Иран. Това вече е сериозна стъпка към разгарянето на по-голям конфликт в Близкия изток, защото възможностите на Хамас и Хизбула са несравними с тези на Иран. Освен това, режимът на аятоласите има солидна подкрепа от Китай.

Отваряне на фронт с Китай – възможно ли е?

Стигаме и до най-опасната хипотеза. Възможна ли е директна конфронтация между САЩ и Китай или прокси такава през Тайван? Предишното управление на Тръмп се гордееше, че няма отворени нови зони на конфликти. Дори противопоставянето с Китай беше на икономическа основа. Няколко години по-късно обаче ситуацията изглежда коренно променена. В такава качествено различна ситуация няма как да се очаква нещата да протекат подобно на първия му мандат.

Ще се промени ли нещо за България?

В нашия затънтен край изборите в САЩ бяха следени доста по-изкъсо от нашите собствени. Надеждите на тусашните консерватори се коренят в няколко неща. На първо място в отрязването на парите за глобалистките НПО-та. На пръв поглед звучи много логично. Както винаги обаче има едно голямо „но“. Вероятно наистина администрацията на Тръмп ще се опита да свие ненужните разходи. Тъжното за нас в случая е, че тук следването на чужди модели вече е начин на мислене. И даже да намалеят и дори спрат глобалистките грантове от американските мозъчни тръстове, далеч по-логично ми изглежда продължаването на същия ход по инерция. Просто защото българите масово отвикнаха изобщо да си представят дори, че българската политика може да се твори вътре в страната. На второ място схващането, че още с влизането си в Белия дом Тръмп изведнъж ще блокира глобалистиката политика, ми се струва доста наивно.

Ролята на „дълбоката държава“

Това, което повечето анализатори определят като „дълбоката държава“ в САЩ са различните мощни лобистки центрове. Тук влизат фармацевтичната индустрия, военно-промишления комплекс, финансовите спекуланти под крилото на ФЕД и т.н., както и обслужващият медиен слугинаж. Тук изниква големият въпрос за личностите и системата. Когато тя е опорочена по определение, възможността за лавиране вътре в нея е минимална. Научният принцип в теорията на системите гласи, че системата определя движението на елемента в нея, а не обратното. Но извън рационализма и научната догматика, все пак има едно нещо наречено вяра. И както казва големият български поет Вапцаров – тя е бронирана здраво в гърдите и бронебойни патрони за нея няма открити. Дано тази вяра все някога се насочи към нашите собствени усилия и възможности. Защото Тръмп може и да има вакса срещу икономическите и глобални проблеми на САЩ, но това няма да оправи нашата градинка. Това можем единствено ние да направим сами!