Великден е не само религия и вяра, Великден е проект и на нашата история и нашето място в тази история. Това заяви етнологът доц. Петя Банкова пред Фокус. Великден в източноправославен контекст е най-големият християнски празник.
Това е цял комплекс, който ангажира ежедневното поведение на всички членове на общността, няма елемент от всекидневието, който да не е включен и да не е обвързан с тази празничност. Според нея празнуването на Великден в различните общности и контекст е много различно: „Имаме един селски Великден, един градски Великден в градове, като София, като Русе, като Варна. Имаме и един Великден по време на комунистическия режим в България, когато достъпът до църквата е ограничен.“
По думите й празникът трябва да бъде споделен, защото това е неговият смисъл. „Иска ми се не да възкръсва празника и не да го обременяваме с различни правила и забрани, а наистина да го празнуваме, наистина да го приемем, да го прегърнем с неговата богата символика и с неговата история.“
Според нея това ни кара да споделяме вярата, религията, добродетелите, морала. „Великият пост преди това също е послание затова да се обърнем към себе си, към своя вътрешен свят, да потърсим смирение, покаяние и съгласие със самите себе си. Неслучайно от край време Разпети петък е ден, в който традиционната култура забранява да се говори високо, забранява всякакви караници, защото човек трябва да бъде в съгласие със себе си. Това е празник, който ни кара да се обърнем към другите около нас, да се опитаме да им окажем помощ“, изтъкна още етнологът.
„Това, което според мен като етнолог е важно, независимо дали се придържаме към българската народна традиция, католицизма, източното православие, протестантските деноминации. Ценностите са общи. Вглеждането и смирението в самия себе си, търсенето на красотата във възраждащата се природа, споделянето на празника с любов и желание да помогнем на ближния. Нещо толкова срещано у нас“, коментира доц. Банкова.
По думите й на Великден ние трябва да спазим йерархията и да поздравим своите възрастни родители, кумовете ни, по-големите ни братя и сестри. „Тази приемственост, отиваш на трапезата, по стара българска традиция носиш нещо вкусно за хапване, козунакът, който си направил или някакво друго ястие. Трапезата е винаги богата. На нея има обредни хлябове, червено вино, прекрасни боядисани яйца, вкусно агнешко месо. Тази споделена храна, обсипана с ценностите, любовта, мира и разбирателството, прави един ден велик ден“, добави още доц. Банкова.