Никога не гледам Евровизия заради музиката. Първо, защото не съм музикант за да мога да анализирам елементите на някоя песен. И второ, защото Евровизия отдавна се е превърнал в политически и моден спектакъл.
Затова разглеждам текстовете, езика, поведението, облеклата, тенденциите и посланията на песните и изпълнителите. Не че изгледах всички, но ще споделя някои от тях:
Нидерландия и „Europapa“ – евроцентристка песен, в която се обясняват в любов към ЕС. И във възможността да се пътува без паспорт до Виена, или да се видиш с приятел в Париж. Жизнерадостна, с фалшиво емоционално посвещение до бащата на изпълнителя, тази песен прилича на платен химн, от който Брюксел се нуждае.
Швейцария и „The Code“ – тук изпълнителят описва как стига до заключението, че е с нон-бинарна идентичност, т.е. без пол, като използва „магията на операта“, Моцарт и други класици. По думите на изпълнителя Nemo, той посвещава песента на цялата LGBTQIA+ общност в Европа. Жалко е, че си попилява таланта, само за да се хареса на модните течения.
Ирландия и „Doomsday Blue“ – за мое голямо разочарование тук отново се оплаква „маргинализацията на куиър общностите“ и песента е посветена на тях. Изпълнителката „Bambie Thug“ e също нон-бинарна личност, изисква да се обръщат към нея с „Те“ като местоимение, твърди че практикува вещерство.
Италия и „La Noia“ – тук изпълнителката обяснява, че песента й засяга монотонността в живота и задушаващите ограничения на нормите ни за пол. Не знам как при всички тези многовековни традиции в музиката италианците са стигнали до латино поп парче с такива „дълбоки“ послания.
Израел и „Ураган“- Новоизлюпената израелка Еден Голан, която е живяла в по-голямата си част от живота в Москва и е представлявала Русия. А детско-юношеската версия на Евровизия, сега се представя за украинска еврейка и че е избягала от Русия, заради „антисемитизъм“. Нищо, че дядо й е бил почти цял живот в Москва като журналист и е бил дългогодишен редактор в „Съветска младеж“. Мирише на държавен проект, но хубавото е, че организаторите намериха топки да я накарат да промени текста, в който имаше препратки за конфликта в Газа.
Украйна и „Тереза и Мария“ – Изпълнителките твърдят, че това е религиозна песен, която използва майка Тереза и Дева Мария като символи. Малко ми се струва обидно да слагат майка Тереза до Дева Мария. Особено от изпълнител, чийто предишен прякор е бил „Alyona Al.kaida“ и се снима в клипове само по гигантски памперси. Двете изпълнителки са попили всички модерности – Альона е боди позитив модел. А Джери Хейл (щото е срамно да имаш славянско име за изпълнител) е веган.
Направо перфектно. Но инак хубав припев.
Испания и „Zorra“ – Испанската певица Nebulossa с тази песен възнегодува срещу позитивната употреба на думата. Когато е в мъжки род (Зоро), но пък има доста негативно, когато е в женски. Тоест, както тя казва, песента й критикува обществото, което вижда жената в негативен план за всичко. Да си призная, тук може и да се съглася частично, но да се отива до крайност, май вече е досадно и прекалено.
Оставям ви сами да си направите изводите за горните песни.
Ако трябва да съм честен имам много по-голямо уважение към изпълнители, които използват родния им език за песните. А не да пеят на английски и да ползват шаблон, вместо местни мотиви. Все пак сме залети от тези шаблони и Евровизия ни дава възможност да чуем нещо различно. Да се популяризират други култури и езици, вместо да се подражават модерности и еднаквости.
Затова имам малко по-голямо уважение примерно към сръбския представител Тея Дора. Чийто текст е на сръбски и е за местно цвете, което му трябва съвсем малко вода за да „възкръсне“ и отново да оживее. Макар самата песен да не е нищо особено и да не ми харесва.
Или норвежката песен, която дори използват старонорвежки и текстът е базиран на средновековна норвежка балада. Макар и текстът да е малко потресаващ и да пропагандира паганизъм.
В крайна сметка Евровизия ни показва много неща. Пропагандата, политиката, много лоши, но и някои хубави страни. И накрая печели най-удобната песен.
Автор: Дахер Фарид Дахер
